На кафе при дядо хаджия

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БЛОГА !

2011-02-20T20:44:00.000+02:00

Скъпи приятели,

от 01. 03. 2011 година този блог ше бъде закрит или поне няма да се поддържа.

Възнамерявам да продължа да поддържам само личната си интернет страница, където ще ме намерите.

Личната ми интернет страница може да намерите на адрес: http://www.poptolev.eu

Благодаря Ви, че бяхме заедно, надявам се да бъдем пак заедно в личната ми интернет страница.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО 2010 ГОДИНА

2010-12-24T13:05:00.001+02:00

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

1. През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
2. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
3. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
4. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
5. за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
6. А когато бяха те там, дойде й време да роди;
7. и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
9. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
10. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
11. защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
12. и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
13. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
14. слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

(От Лука Свето Евангелие глава 2)


Твоето рождество, Христе Боже наш,

озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.

(Източноправославни песнопения за Рождество Христово)

Исках да ви разкажа приказка една. За една тиха и свята нощ, за небе изпълнено със звезди, за чудо необяснимо, за сияйна светлина. Исках да ви помоля да повярвате в надеждата и в това, че Бог слезна на земята заради нас. Исках много да говоря, да се унасям в захлас и да се върна в онези времена, когато там в една пещера Дева Мария роди младенец и една пътеводна звезда изгря завинаги за нас. Исках ... но не мога.

Дали защото много далечно е това време или ... май е сега. Дали защото го забравихме или ... може би преиначехме. Или може би просто моите слова са слаби.

Той се роди в пещера. Не в дворец и дори не в МОЛЛа, а там скрит от суета ... от фанфари ...от венцехваления и слава. Небесата го прославиха и обявиха пред света. За истинската Слава не са необходими нито фанфари, нито светлини, нито медии. Тя просиява със своята искреност и истина.

Когато Той се роди, никой не хукна по магазините за да купува ненужни подаръци, никой не се опияни до безпаметност с алкохол, никой не нареди препълнени трапези. "Земята поднесе на Непристъпния пещера", а хората го приеха сред себе си като светлина.

Разпознаха Го като свой и Го приеха като свой:

И в Европа и в Азия:

... и в Африка:

приеха го и индианците:

... а ескимосите дори му направиха иглу:

Всичко живо му се поклони, а образа на Пресветата Дева с Младенеца достигна до сърцата на хората и те отново и отново я приеха като свой свят образ и пак така го превърнаха в един от себе си.

И Европа, и Азия:

... и Африка:

... и индианците:

Светът се развива, той се преобразява. Към добро ... или към лошо ... не знам. Но ми се иска тази нощ да остане тиха и свята. Да забравим блъсканицата по магазините, да оставим преяждането и препиването, са се откажем от безумното веселие.

Иска ми се всеки да помечтае в тишината на своят свят, да отправи поглед към Бог ... към небето ... към своята звезда. Да отправи своята молитва ... да запази своята надежда ... да си спомни своята приказка вълшебна ... да види своята светлина.

В този ден са достатъчни само две протегнати ръце ... две усмихнати очи ... топлота и ... една безкрайна ... чисто човешка ... искрена ... неподправена ... и гореща обич. Опитайте ! Ако искате някой да застане до вашия житейски път, тогава застанете до този някой, хванете неговите ръце, погледнете го в очите, усмихнете му се и ... го целунете ! Нищо не му казвайте ... мълчете ... говорете с очите си ... говорете със сърцето си. Повярвайте ми ! Той (тя) ще чуе всичко ... ще разбере всичко ... ще усети топлината ... светлината ... вашата обич. Ето ... това е Божията милост и благоволение.

Ако той (или тя) по някаква причина не е до вас. Пак го направете. Затворете очи ... и мислено го направете. Ще стане - повярвайте ми. Ще го (я) усетите до вас ... толкова близко ... и тъй нежно.

Е ... кажете ми. Имате ли нужда от друг подарък ? А трябва ли ви гърмяща музика и необуздано танцуване ? Не - нали ?

Ами това е Коледа ! Тиха, свята, замечтана, обнадеждаваща.

Слава във висините Богу,

и на земята мир,

между човеците благоволение!

Амин !

хаджи Тошко Поптолев

24. 12. 2010 година

P.S.: Всички фотографии в тази публикация са взети от Интернет !

ГОДЕЖНА ПИЦА НА ВЛЮБЕНИЯ ВЪЛК

2010-07-20T15:30:00.005+03:00

ГОДЕЖНА ПИЦА НА ВЛЮБЕНИЯ ВЪЛК

Мдаааа, годините си отлитааааат и да ви кажа даже понякога не го и забелязваме. Като, че ли вчера беше, когато на този ден отидохме в Радомир половината рода за да си взема моето момиче и да заживеем заедно. От тогава минаха 24 години, но аз продължавам всяка сутрин като се събудя първо да видя нейните очи, да се усмихна и да кажа "Добро утро Зайо !".

Та послучай днешния ни празник си викам я да взема аз да експериментирам и да олицетворя моята обич в някакво кулинарно произшедствие.

Всъщност да не очаквате рецептата да е нещо ново. Няма такова нещо. От мен запомнете в днешно време в кулинарното изкуство имаме само компилация, компилация и пак компилация.

Та за днешната компилация ще ви трябват:

- 500 грама кайма смес;
- средата на 2 филии сух хляб;
- 2 препълнени супени лъжици кисело мляко;
- 1 яйце;
- 1 ч.л смлян кимион;
- малко над половин връзка пресен копър или 1 1/2 супена лъжица сух;
- 1ч.л. бял пипер
- 2 или 3 скилидки чесън;
- 1 средна глава лук.

Та значи средата на двете филии сух хляб я наронвате в киселото мляко и яйцето, хубаво разбърквате всичко това с вилиа докато придобие вид на хомогенна смес и го оставяте да престои около 15-на минути. Добавяте саймата, и останалите продуки и я омесвате хубаво. До тук нищо ново нали. Новото е сега. Взимате пасатора и всичко това го правите буквално на пастет. Като направите "пастета" го оставяте в хладилника да престои около час.

После взимате една средно голяма тава. Постилате я с намаслена хартия за печене и отгоре хубаво оформяте блата за пицата с каймата дето я приготвихме по горния начин. Слагате тавата във фурната и го запичате до пълна готовност.

След това почваме да редим пицата. А за тази процедура няма канони и правила. Пълна импровизаия до дупка дето се вика. Аз например наредих първо резени домати, после метнах един пресен колбас нарязан на кръгове, един ред нарязани на ленти печени червени пиперки, отгоре наредих картофени "шницелчета", после още един кръг от нарязаните на ленти печени червени пиперки върху тях кръгове сварени яйца. Това отива обратно във фурната да се позапече само отгоре на 250 градуса за около 5-6 минути. После мятам отгоре настъргания кашкавал и го запичам и него.

Картофените "шницелчета" не са нищо друго освен пасирани сварени картофи с копър, чесън, сол и бял пипер. После ги правите на топчета, приплесквате ги и аре върху пицата (може да си ги изпечете и отделно де с кашкавал отгоре).

Пицата ви предлагам да я поднесете с един сос, който е приготвен от 2 средно голями сварени моркова, един седно голям сварен картоф, 3 триъгълничета топено сирене, 3 препълнени супени лъжици лютеница, чесън, копър и сол. Това всичкото нали под пасатора и готово.

Приятен апетит !

ПАНАГЮРСКИ ТУТМАНИК

2010-07-17T16:44:00.009+03:00

ПАНАГЮРСКИ ТУТМАНИК.

Една моя мечта се сбъдна. Този тутманик го правеше баба ми в детските ми години. Нека не ви разказвам за тумбата дечурлига зяпнали я с възхита, как върти тестото в ръцете си, после как го разтегля и т.н. После всичко се изгуби някъде в спомените, докато тия дни не намерих рецептата и начина за приготвяне и разбира се веднага се захванах да си върна детските спомени.

И така необходими са ви:
- 1 килограм брашно;
- 500 ml хладка вода;
- 1 ч.л. сол;
- 1 с.л. оцет;
- 1 с.л. олио (за тестото);
- 300 гр. сирене;
- 125 гр. краве масло;
- 100 ml олио.

Разтопете 100 гр. масло и 100 ml олио и ги оставете да се охладят. От брашното, водата, солта, оцета и една супена лъжица олио замесете меко тесто. След това го разкъсайте на около 10-на топки. В някои рецепти ще прочете за 20 топки в други за не знам колко си, обаче да ви кажа колкото ви се играе толкова направете.

	Поставете топката с тесто между двете си длани и започнете да правите кръгообразни движения. Така тестото се доомесва и оформя като топка.
Доомесените и оформени топки натопете в сместта от масло и олио и оставете около 15 - 20 минути да се отпуснат.
	Вземете една от топките и с леко приглаждане с намаслени ръце я "разтеглете". Ако сте свикнали да разтегяте с пръсти, направете го по вашия начин.
Разточете сравнитетелно тънка кора. И да се накъса не се притеснявайте, това въобще не е фатално.
	Поръсете разтеглената кора със сместта от масло и олио, в която са престояли корите и поръсете със сирене.
Започнете да сгъвате кората на пакет. Първо от едната страна.
	После от другата.
После отгоре и отдолу. Обърнете внимание, че горе в дясната част на снимката вече стои готова намазаната с масло хартия за печене, в която ще изпека тутманика. Прехвърлете временно "пакетчето" там и се захванете със следващата кора.
	Като разтеглите и поръсите с масло и сирене следващата кора, поставете върху нея "пакетчето" от предходните кори с дъното нагоре" и започнете и тази кора да я затваряте като пакет. Така постъпете с всичките кори.
Като привършите с корите прехвърлете цялата бохча (пакет) от корите заедно с хартията за печене в тавата и с ръце я "разпънете" да заеме цялото пространство.
	Накрая "набучете" парченца масло отгоре.
Печете тутманика на 200 градуса първо отдолу за около 20 минути. После пуснете и отгоре и отдолу и печете докато се зачерви хубаво.
Приятен апетит.

СТАРИТЕ СНИМКИ

2010-06-06T09:19:00.001+03:00

СТАРИТЕ СНИМКИ

Това са баба и дядо. Дори не съм се сетил да питам мама, кога е правена тази снимка.

Баба ми е починала, когато съм бил на месец и нещо и ме е виждала само на снимка от моето кръщене.

Винаги когато ходя при майка ми на гости и я погледна снимката винаги усещам някаква топлина, спокойствие и ... може би някаква носталгия. Необяснима носталгия (пък дори и майка ми май не е била родена тогава, когато е правена снимката).

Дали няма някаква нишка, която ни свързва с живота и миналото на нашите предци ?

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

2010-05-24T09:29:00.001+03:00

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ !

Кирил и Методий
Български всеучилищен химн
"Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!

Русе, 1982, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

Магнолия

2010-04-05T16:06:00.005+03:00

МАГНОЛИЯ

Дървото пред нашия блок.

В един от коментарите по-долу Нора ни е предложила нейни фотографии. Тъй като коментарите не позволяват визуализация на предложеното от нея ще си позволя да публикувам нейните снимки тук.

Първите три са от централния парк във Висбаден, а четвъртата от Нероберг. Както ни уверява Нора: "Аромата е невероятен и истинска радост за очите!"

Благодаря на Нора, че ни предостави тези прекрасни снимки.

Христос Воскресе !

2010-04-04T02:21:00.003+03:00

Арабски фантазии

2010-04-03T18:26:00.001+03:00

АРАБСКИ ФАНТАЗИИ

Велика събота 2010 година

2010-04-03T06:26:00.002+03:00

ВЕЛИКА СЪБОТА 2010 ГОДИНА !

Велики петък 2010 година

2010-04-01T21:27:00.000+03:00

ВЕЛИКИ ПЕТЪК 2010 ГОДИНА

Картината е взета от тук.

Велики четвъртък 2010 година

2010-04-01T13:02:00.001+03:00

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК.

Моите правила за месене на козунак !

2010-04-01T12:44:00.002+03:00

МОИТЕ ПРАВИЛА ЗА МЕСЕНЕ НА КОЗУНАК.

Аз не твърдя, че съм специалист или пък добър майстор в тестените изделия. Може би точно затова си имам определени правила, които спазвам и досега те никога не са ме подвели. Сега когато ни предстои да спазим една сравнително нова традиция, а именно да правим козунаци бих си позволил да споделя с вас какво спазвам аз при тяхното приготвяне.

1. Винаги само и единствено добро и спокойно настроение. Иначе повярвайте ми тестото ще ви усети, ще се притесни и нищо няма да стане. Това не са бабешки деветини, това наистина е основно правило в готвенето.

2. ЗАПОМНЕТЕ ! Няма точна рецепта, има твърдост на тестото. То трябва да е меко и еластично. Ако е много меко тестото после то при втасването ще се разлее и ще загуби всякакви форми (например плетките), ако е много твърдо ще остане сбито. Когато ощипете тестото трябва да го усетите като с твърдост на дунапренена гъба и после то да се "върне" в първоначалното си положение.

3. Всички продукти топли. Околната среда топла. Ако ще месите в машината и тя трябва да е затоплена (аз пускам програмата за печене за 1-2 минути преди да почна работа).

4. Маята активирайте предварително. Някои твърдят, че това не е задължително условие, дори направо натрошват (или ако е суха изсипват) маята в брашното, но аз съм се учил от стари хора и винаги съм спазвал това, което ме е довеждало до добри резултати.

5. Захарта трябва да е разтворена. Иначе в тестото тя става буквално на лепило, "облепва" маята, затруднява достъпа на течностите до нея и тя трудно си върши работата.

6. Яйцата трябва да са леко разбити. В никакъв случай не ги разбивайте на пяна, защото после ще затрудните усвояването им от тестото.

7. МАЗНИНАТА ! Не прекалявайте с нея. Тестото и без това го утежняваме със захарта и яйцата и като прибавим и голямо количество мазнина после маята ще бъде много затруднена. ЗАПОМНЕТЕ ! В самото тесто добавете много малко мазнина (не повече от 2 или 3 супени лъжици). Добавяйте мазнината във вече омесено тесто. Добавяте я на части. Като поеме едната част, тогава добавяйте следващата и така докато се усвои цялото предвидено количество. Аз лично използвам до 1/2 от предвидената мазнина като я добавям във вече омесено тесто, а останаталата я добавям като намзнявам силно ръцете си и после при оформянето на фитилите тя си се поема.

8. Конците ! Трябва да изберете или много сладък козунак или козунак на конци. И двете положения едновременно според мен са невъзможни. За да имате конци, трябва да имате добре развит глутен. Глутена се развива при хубаво и продължиелно омесване. След като направим глутена, добавяме мазнината, която го разделя на влакна (всъщност в козунака имаме разделени слоеве от тестото във вид на влакна, а нямаме конци). После като изтегляме (а не разточваме !) и осукваме фитилите изтегляме тези влакна и те стават по дълги и оформени и така се появяват конците на козунака. Затова аз при изтеглянето на фитилите намаднявам ръцете си с мазнина и така тя допълнително разделя тестото на слоеве. ЗАПОМНЕТЕ ! Важното е козунака да е вкусен мек и "пухкав" това са добрите критерии според мен. Конците е хубаво да ги има, но ако гоним само това то тогава или правил нещо за изложба или гоним фикс идеи.

9. Втасване. ЗАПОМНЕТЕ ! Няма строго и точно определено време за втасване, има постигане на обем. Тестото трябва да втасва докато удвои обема си. Може и повече разбира се, но тогава рискуваме то да превтаса. При последното окончателно втасване имайте предвид, че то продължава и в началото на печенето, затова лично аз прекъсвам последното втасване малко преди тестото да удвои обема си. После то при началото на печенето си достига искания от мен обем.

10. Печене. Всякакви съвети ще прочетете, всякави фурни има, така че тук няма точния съвет. Аз лично първо печа само отдолу на слаба температура, после след около 10-на минути увеличавам температурата (пак само отдолу). И след още 10-на минути пускам на максималната температура (този път вече отгоре и отдолу). Пиша ви 10-на минути, но бързам да предупредя, че понякога са 7-8 минути, тоест нямам точно време имам интуиция. И изобщо забравете тази идея да сложите козунака във фурната и да го оставите да се оправя. Козунака си иска внимание и наблюдение.

11. Вкусът на козунака. ЗАПОМНЕТЕ ! Трябва да изберете - или много сладък и сбит козунак, или пухкав но не чак толкова сладък козунак. Няма как да стане иначе. Голямото количество захар прави тестото буквално на лепило. Захата усвоява течностите и им пречи да стигнат до маята - така пък последната не може да си свърши работата. При много захар (и мазнина) е необходимо много време за втасване на тестото (понякога и 2 часа). Аз ви предлагам намалете количеството на захарта, направете малки козунаци и със захарта, с която ще ги наръсите отгоре компенсирайте вкусът. В интернет вече се появиха идеи да се замеси част от захарта с подсладител. Не съм правил такива опити и не мога да кажа как биха се получили.

Приятен апетит !

Италиянски хляб

2010-03-25T00:28:00.004+02:00

ИТАЛИЯНСКИ ХЛЯБ

Много от вас знаят, че се подвизавам в готварския форум на сайта bg-mamma.com. От там научих много ценни неща от кулинарния свят, но споделям и своя опит.

Днес ще ви разкажа за един много интересен хляб. Италианския хляб е много мек, структурата му е почти като дунапрен и почти без кора. За онези от вас, които искат да се запознаят с рецептата, могат да я видят ТУК. А в днешната ми публикация ще ви разкажа как го направих аз.

* * *

Днес (постът е публикуван във форумите на БГ МАМА на 12.05.2008 год. - б.м.) дядо ви хаджия беше ерген. Значи бабата, барбар с внучката и щерката отидоа на гости при тъстовете. На тръгване бабата естествено ме изгледа страховито и така някак си с един предупредителен поглед нали и рече та отсече “И да седиш мирно, утре да не заваря кухнята пак цялата в брашно като мелница, че тоя път не отговарям.” Аз от своя страна естествено направих най-милата и усмихната физиономия и отговорих нещо от сорта “Аааа зайче, няма бе – днес ще мързелувам цял ден” (ама още дока ги редях тия бисери съпружески вече замислях поредния експеримент).

Та предвидливо изчаках така да мине индикиено време, па после ракиеното време, сетне уискиното време и по некое време посред нощите още преди да са пропели първи петли запретнах ръкави и си рекох “Я да видим тая италианската ще ли ми се опъне или нема.” И се започна …

Първо аз понеже се едно вчера съм доведен в къщи и никога не знам кое къде се намира (баба хаджийка твърди, че това се отнасяло за повечето мъже) се разтършувах да си намеря подходящите там продукти, съдове и тем ми ти подобни. Хванах къде половин пакетче жива мая, натроших я в една порцеланова паница, турих и малко захар и брашно залях я с топла вода и я забъркахя на каша та я оставих настрани за около 10-15 минути да си се разберат помежду си продуктите какво ще правят.

После намерих една голяма пластмасова купа и сипах вътре една част от брашното, за да покрия дъното поръсих го с една чаена лъжичка сол и ги разбърках. Хвърлих един поглед на купата с маята и като видях, че ония там вътре са се разбунтували та чак са се надигнали, хванах и я изсипах при брашното в купата. Долях си останалата топла вода (общо една кофичка от кисело мляко) и като хванах миксера, та а на лево а на десно, а у средата и забърках една каша.

След като забърках кашата (щото мен ме бива само каши да забърквам) хванах плика с брашно и почвах да добавям още към кашата за да я направя нещо средно между каша и тесто (по гъсто от кексовото). И така бъркам (с миксера де на най слабите обороти) и добавям, добавям и бъркам и за да му придам весело настроение на тестото му припявам една стара макенодска песен:

Залюбил дедо хаджия варненска мома Пина,
не било мома Пина ми най –било нейните хлябове
Нейнте хлябове бабо льо, нейните рецепти,
Нейните рецепти бабо льо, нейните йощ майстории.

Припев:

Де гиди дедо хаджия,
де гиди луди гидия,
какви на стари години ги правиш,
какви ги правиш йощ майсториш

Припева да знаете се пее по два пъти. А мома Пина е една мома форумджийка от един световно известен вече форум, дето е написала най-различни рецепти за много работи, включително и за тоя хляб, за който ви разправям сега. Между другото аз тая песен не смея много да я пея пред бабата (впрочем аз май много не смея да пея пред нея, ама то това си е друга тема).

Сега дали от граченето ( ъъъ … пардон от припяването) или от работата миксера, тестото стана с една страхотна консистенция (ето го тук преди втасване) нищо, че беше едно такова соникакво ни тесто ни каша. Като почна нали да ми се навива на бъркалките викам айде стига толкова и взех едно домакинско полиетиленово фолио, хубаво опаковах отгоре купата, метнах и една хавлия за всеки случай и оставих “тестото” да поспи така около час, че да порасне повече.

По оригиналната рецепта като втаса първия път тестото се изсипва върху масата, която предварително е посипана с много брашно. Това се прави само с цел да се оформи хляба, после той се слага в тясна и висока форма пак да втаса и след това да се изпече в нея.

Аз обаче съм типичен мързел, пък и се сетих за приказките на жена ми за мелницата и кухнята и реших да изпробвам друг начин. Намерих формата за кекс на жена ми, “опаковах” я отвътре с хартия за печене, намазах хартията с олио (ето така) и изсипах тестото във формата (ето така). После според височайшите указания на мома Пина отново покрих формата с фолио, увих я в една хавлиена кърпа и оставих тестото да втаса още малко време, колкото да изпия една фанта портокал и да изпуша къде 4 -5 цигари (демек 30 - 40 минути). Когато изсипах тестото във формата, то заемаше някъде около една четвърт от височината, след като втаса втори път беше стигнало малко под ръба.

Фурната беше предварително загратя на 150 градуса и кексовата форма пренесена много внимателно в нея. Много е важно значи как се отнасяте с тестото нали. Аз например го пренесох с типична балетка стъпка (нарича се хипопотам ходи на пръсти) като даже балансирах с въртеливи движения на задника нали за да елиминирам сътресенията от възедричкото ми тяло и баейки му между другото нещо от сорта “Пу пу пу какво си ми пухкавичко” – нали да не го изплаша демек. Та така с тия ефирни движения тип ала Мая Плисецкая га играе умиращия лебед успях тоя път да пренеса тестото без да го уплаша и без то да разбере какво става. Много внимателно затворих фурната и го оставих там да се пече около 40 – 50 минути.

А да … по спомени от семейни влюбени разговори с жена ми се сетих, че фурната ми е включена само отдолу, оти ако е и отгоре нали оная хала (фурната де) нещо си нали го грабвала и не ставало. Та затова против уроки първо включвайте фурната отначало само отдолу, след това погледнете назад през лявото рамо дигнете си десния крак и изречете следното заклинание “Върви си хало у вас, че да ми се изпече хляба” (това последното предписание не е задължително - щото аз като си дигна нали единия крак трудно пазя равновесие, а даже един път обърках заклинанието та рекох “Върви си жено у вас, че да ми се изпече хляба” та после ме гледаха малко по особенно цял ден – ама това пак е друга тема).

Някъде около пет – десет минути преди да извадя хляба пускам фурната и отгоре (пак на същата температура) че да му придаде малко тен отгоре. Обаче тен не хвана и го извадих от фурната та да го не мъча повече. Ето тук виждате как изглежда готовия хляб.

Снимките, които ви предоставям са правени с GSM апарат и затова не са много качествени. На външен вид хляба ми е по различен от представените от други форумджии защото моят не е овалян в брашно при оформянето. На вкус е нещо страхотно, ама нямам представа с какво да го сравнявам. Не знам само дали да не го припичам повече независимо че си е добре изпечен, но няма кой знае каква дебела коричка (може би защото не е овалян с брашно).

Ами това е от мен. До следващите приключения, ако жена ми вече ме остави сам в къщи де.

Афганистан, националния ни празник и нечия удовлетвореност.

2010-03-16T22:57:00.003+02:00

Афганистан, националния ни празник и нечия удовлетвореност.

Чета днес в медиите някаква странна информация. Цитирам интернет информаионната агенция "Фокус":

"Кабул. Скандал зрее в Министерството на отбраната във връзка с отбелязването на 3 март в контингента ни в Афганистан, съобщиха за Агенция “Фокус” от военната ни мисия.

Български офицер, майор Даниела Благоева, е подготвил презентация, посветена на националния празник 3-ти март. Презентацията е била спряна, а офицерът е бил заплашен с наказание заради национализъм.

..." [ Източник !]

От своя страна Министерството на отбраната пубикува своята позиция:

"Във връзка с журналистически въпроси, свързани с презентация по повод 3 март - Националния празник на Република България, на майор Даниела Благоева – офицер в Центъра за отбрана от земни атаки на летище Кабул в Афганистан, Ви предоставяме следната информация:

Майор Даниела Благоева изготвя презентация по повод Националния празник на Република България – 3-ти март, и я разпространява във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул, което не е част от служебните й задължения. Националният командир на контингента полковник Петко Лилов назначава служебна проверка по случая, която установява, че в презентацията е допусната терминологична грешка в текста на материала.

Полковник Лилов провежда още същия ден, 3 март, среща с Командващия регионалното командване „Столица” бригаден генерал Левент Чолак, на която се изясняват обстоятелствата и случаят е приключен. На проведената двустранна среща в Афганистан турската страна остава удовлетворена от навременната реакция на българското командване.

Майор Даниела Благоева продължава да изпълнява задачите си в мисията в Кабул на друга длъжност. Тя ще се завърне с планираната ротация на контингента." [Източник !]

От двете публикации става ясно че офицер Даниела Благоева е подготвила презентация по повод националния празник на република България. Оставам настрана дали това е било нейно задължение или не, но за мен останаха неизяснени следните въпроси:

1. Каква точно е "терминологичната грешка" допусната в текста на материала ?

2. От какво точно е останала удовлетворена турската страна ?

МОЯТА ЛИЧНА ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦА ВЕЧЕ Е С НОВА СТРУКТУРА !

2010-03-09T19:35:00.001+02:00

МОЯТА ЛИЧНА ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦА ВЕЧЕ Е С НОВА СТРУКТУРА !

След дълго време мотане, чудене, па умуване, най накрая днес успях да пусна новата структура на моята лична интернет страница.

Надявам се, че скоро време ще мога да пусна и професионалния клуб, който близо шест месеца почти не функионираше. Надявам се, че ще имам възможността на предложа на неговите членове нови и интересни неща.

Имам си даже и клуб "Кафе-пауза" - заповядайте, може да го четете и без да се регистрирате. Там се глася да публикувам моите лични мнения, новостите от моите кулинарни експерименти и различни неща, които съм прочел, видял или разбрал. Е ... надавям се това да направят и тези, които са се регистрирали или ще се регистрират в моята интернет страница.

ДЪРЖАВАТА !

2010-03-04T12:40:00.006+02:00

ДЪРЖАВАТА !

Били някакви си бивши министри направили зулуми - държавата сега ще прави проверки и ако трябва ще ги съди - за парите дали ще се върнат на държавата никой нищо не казва.

За едно малко момченце се твърди, че било изнасилено от баща си - държавата сега ще прави проверки и ако трябва щяло да има наказани служители от безброй там служби, агенции и сума ти тунеяди - за детето дали ще е вече нормален животът му никой нищо не казва.

Един баща "заклал" двете си дъщерички и после се самоубил - държавата отново ще прави проверки какво са вършили през това време службите - а животът на децата никой нищо не казва дали ще го върнат.

И изобщо защо имам чувството, че държавата ни винаги е на принципа след дъжд качулка. И изобщо защо тези държавни институции ми ядат парите без да вършат никаква работа ?

ПОСТЕН КОЗУНАК

2010-03-03T19:32:00.001+02:00

ПОСТЕН КОЗУНАК

Яйцата и млякото в този козунак са земестени със соево брашно, а мазнините са от маргарин и олио.

Рецепта:

1. Топла вода - 350 мл

2. Соево брашно - 3 супени лъжици

3. Захар - 200 грама (отделно за поръсване)

4. Маргарин - 100 гр.

5. Олио - 100 мл

6. Мая - 42 гр. (жива) 12 гр. (суха)

7. Брашно около 600-700 гр.

Приготвяне:

Аз омесих тестото в машината, така че ще дам технологията за нея. За омесването на ръка ще дам забележките след това:

1. Загрейте машината с програмата за печене за 1- 2 минути.

2. Сипете около 50 мл. от предвидената вода, натрошете маята (ако е жива), добавете половин чаена лъжичка от захарта, добавете толкова брашно, че да се получи кексова смес. Пуснете програмата за месене да разбърка хубаво сместа. Изключете програмата и оставете около 20 - 30 минути да се активира хубаво маята.

3. В блендер разбийте хубаво останалата вода и захарта. После добавете соевото брашно и 1 супена лъжица от разтопения маргарин с олиото и също ги разбийте до получаването на кремообразна смес.

4. След като се активира маята добавете разбитата смес от блендера, отгоре сипете около 450 гр. брашно и пуснете отново програмата да месене и втасване. След единичните превъртвания наблюдавайте оформянето на тестото и ако е необходимо добавяйте със супена лъжица брашно, докато получите еднородно гладко тесто, което да не "лиже" под бъркалките. Оставете програмата до времето само за песене (тоест изключете я преди започване на времето за втасване).

5. Като прилючи първото месене, оставете тестото да се отпусне хубаво (мисля, че някъде около три четири минути) и отново пуснете програмата за месене и втасване. След преминаването на единичните превъртвания започнете добавянето на около половината от останалата смес от разтопения маргарин и олио. Добавяте ги лъжица по лъжица. Когато тестото поеме хубаво предходната лъжица, чак тогава добавяйте следващата. Ако ме питате мен повече от 3 - 4 супени лъжии не са необходими.

6. Оставете програмата до края (този път и с втасването). Следите тестото да удвои обема и ако го е направило преди края на програмата я спирате и го изваждате от машината.

7. Намажете хубаво плота или масата с олио (аз си имам една мушама, която ползвам само да месене и оформяне на теста). Хубаво си намажете ръцете с мазнина извадете тестото и с нежно приграждане го "разстелете" и направете от него кора дебела около половин сантиметър. Прочетохте нали нежно, защото тестото е много обидчиво и може да се разсърди и после да ви направи номер.

8. Намажете разстланата кора обилно отгоре с разстопения маргарин и олио. Една трета от кората прегънете навътре към нейната средна част. Намажете обърнатата страна с мазнина и я покрийте с другата една трета. Намажете и нея от обратната страта.

9. Получената от прегъването "тройна" кора навийте на руло, усукайте и направете фитили, от които оплетете козунаците. ЗАПОМНЕТЕ !!! Оформянето на кората не трябва да става с приплескване, натискане и т.н. Работете с нежни движения.

10. Оплетените козунаци поставете в съдовете за печене. Поставете решетката на фурната на най-горното ниво. Загрейте фурната на 50 градуса и поставете козунаците да втасат за втори път.

11. След като и този път удвоят обема си ги извадете намажете ги отгоре пак с разтопен маргарин и олио и ги поръсете със захар. Докато ги мажете включете фурната отдолу да загрее на 150 градуса.

12. Премеестете решетката на второто ниво (отдолу нагоре) и сложете козунаите да се печат. След 10 увеличете температурата на 180 градуса, а след 10 минути включете и отгоре.

13. Козунаите печете докато се зачервят хубаво отгоре. Времето е различно в зависимост от поведението на температурата.

14. Задължително ги извадете от съдовете за печене след като поизстинат защото много бързо отвлагват (аз работя с хартия за печене и затова имам възможност да ги извадя почти веднага).

За тези които ще месят на ръце:

След като активирате маята, я пресипете в дълбок съд и добавете сместта разбита в блендера. Добавете част от брашно изапочнете омесването на тестото. Прави ли ви впечатление, че тук нямаме изсипано брашно па кладенче и т.н. Работи се по обратния начин (и изобщо когато меся аз правя винаги по този начин). Омесете нелепешо меко тесто и го оставете да се отпусне (вероятно не повече от 3 - 4 минути). Намажете обилно ръете си с мазнина и започнете отново да месите докато мазнината от ръцете ви се поеме хубаво от тестото. Намажете отново ръцете си и пак така, ако трябва и още един път докато половината от останалата мазнината се поеме от тестото. Оставете тестото да втаса докато уднои обема си. И от там нататък продължете от седма точка до края.

Имате вариант да заместите захарта със специален подсладител за печене. (термична обработка). Тъй като аз още не съм изпробвал този вариант за сега не мога да ви кажа, колко е необхдимо да сложите от него. Вероятно в упътването към подсладителя има някакви указания какво тегло (или обем) от него колко захар замества.

Приятен апетит !

2010-03-03T01:20:00.002+02:00

ТРЕТИ МАРТ 2010 ГОДИНА.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИЙО !

БОГ ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ ЗА МИР, ПРОСПЕРИТЕТ И БЛАГОДЕНСТВИЕ !

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА

2010-03-01T00:16:00.002+02:00

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА !

Йордан Стебел

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.

После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.

А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА !
УСМИНАТИ, БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ ДА ДОЧАКАМЕ ПРОЛЕТТА, КОЯТО ИДВА !

P.S.: Това там във втория куплет дето е за хубавеца нали и за певеца де, да знаете че автора е имал в предвид мене ! :-)

ЧАША СОК, МОЛЯ !

2010-02-16T00:22:00.006+02:00

ЧАША СОК, МОЛЯ !

Забил съм се аз у нас в едни сметки в лаптопа дето два часа ги отмятах и накрая се нервирах та направих модела и формулите наново. Така е като ми се закучи нещо вари го, печи го, пържи го се тая. И тамън хванах май нещо оп изтупанчва се внучката застава пред мен, турга едната си ръка на кръста прави една лека грациозна чупка в кръста и ми заявява официално "Дядо, искам оная чаша сок.". Сега коя е тая чаша не ми стана ясно, ама па като иска детето сок, що за му не сипя. И хващам аз една нейна детска чаша и сипвам.

Изненадано обаче нашата инатлийка ми се сопва "Бе не ти искам тая чашаааааа." При което аз се почесвам по главата и почвам да се чудя къв и е проблема на нея. и на чашата. Нашата пак прави оная грациозната фигура с ръката на кръста и пак заявява, че иска сок. Аз пък решавам, че иска да и я поднеса грациозно, тругам ръка на кръста, правя и аз възможно най грациозната чупка в кръста, ухилвам се аз с най-широката усмивка дето мога да измисля в момента и любезно и подавам същата чаша "Заповядайте моля !".

Обачееееее ... неееееее... пак не ми искала тя нашата тая чашаааааа. Въртим ние тука едни чупки па се усмихваме па не знам какво си и си знаем нашето "Тая чаша искам". Абе алоооууууу ти кво ти стана по никое време бе, ама така ще е като гледаш тия анимционни филми, до тук ще те докарат. Викам чакай ша сменя стойката аз. Слагам аз другата ръка на кръста, айде чупката нали, а на ти пак една усмивка и пак "Ади дедовото земи си чашата, че кръста ми се разчупи от тия стойки бе." Ма да му се не знае тия деца се ще ги измислят такива едни завъртени и усукани. Белким майка и навремето се с чупки в кръста съм и давал сокове ама ха. То вие си представете с тия моите сто кила, как да узурдисаш и шкембе там да заеме фигурата нали, амчи и кръста да си личи така че малко на една страна, амчи на всичката тая акробатика, че и да се усмихвам (то къде ми прекипело, че ми не излизат там анализите, ами трябва и да се усмихвам като млада булка на оглед) пък това моля ти се пак недоволно.

Еми и тоя път не мина номера. Онова се разврека, разписка и отиде при баба си в другата стая. След малко пристига нашата баба взима една рекламна чаша на Маги дето дръжката и е под формата на ръка на кръста, сипва сока и го дава внучката. "Ето тази чаша искам" - заяви зверчо, а аз бях останал с отворена уста.

Аз тука разни ефирни и грациозни стойки правя, белким тая си вземе сока, пък ти гледай каква била работата.

ПРОСТЕНО ДА ВИ Е, ПРОСТЕТЕ МИ !

2010-02-14T13:48:00.007+02:00

ПРОСТЕНО ДА ВИ Е, ПРОСТЕТЕ МИ !

Скъпа моя любима,
Скъпа майко,
Скъпа дъще,
Скъпи сине,
Скъпо внуче,
Приятели мои, врагове мои,
близки и роднини, познати и непознати !

ПРОСТЕНО ДА ВИ Е !
ПРОСТЕТЕ МИ !

Да се греши е човешко, да се прощава е божествено !

Неделя Сиропустна, св. Кирил Философ, Ден на всеопрощението !

14.02.2010 година

ЕДНА УСМИВКА ОТ МЕН ЗА ТЕБ

2010-02-13T19:51:00.002+02:00

ЕДНА УСМИВКА ОТ МЕН ЗА ТЕБ

Усмивката е от Жасмин (моята внучка).

"СЛАДКО" ОТ ФУРМИ

2010-02-10T16:22:00.003+02:00

"СЛАДКО" ОТ ФУРМИ

Сега ... дали това е сладко в истинския смисъл на думата няма да споря. Не му измислих друго име, така че така ще го наричаме в тази публикация.

Трябват ни около килограм фурми., които заливаме с вряла вода, захлупванем ги и ги оставям около 10-15 минути. Така те омекват малко и люспите почти се отделят. След това обелваме люспите, обезкостяваме ги и ги нарязваме наситно. Доста лепкава работа е предупреждавам, ама то всъщност това му е само дерта.

Нарязаните на ситно фурми заливаме с вода толкова, колкото да ги покрие и ти пращаме на котлона да се варят, докато изври водата. После може да ги намачкате с вилица или пък да ги пасирате с пасатор.

Ами това е... Фурмите са достатъчно сладки за да им добавяте захар.

Сега естествено да обсъдим различните варианти:

- това което виждате на снимката е със сусамов тахан и глюкоза - малко ми бяха фурмите и реших да увелича обема на сладкото.

- вие естествено може да добавите да кажем я лимон, я канела, я карамфил, я кардамон (бе това дето ви хареса нали) за подобряване на вкуса.

Приятен апетит !

РОДОПСКИ ПАТАТНИК

2010-02-10T15:48:00.005+02:00

РОДОПСКИ ПАТАТНИК

Има няколко варианта да си направите родопския пататник. Някои даже го правят с кори за баница, но това по-скоро е родопски клин, а не пататник. Аз ще ви разкажа за варианта, който съм видял от една баба от едно смолянско село.

Нужните продукти:

- килограм картофи;
- едно яйце;
- джоджен (или друга подправка по ваш вкус);
- сол на вкус

После ще развием и различни варианти.

Картофите ги настъргаваме на средно ренде. Поизцеждаме ги леко от водата и омесваме с едно яйце, подправката и солта.

Навремето бабата си имаше нещо като сач и "наплескваше" хубаво тази смес върху намасления сач и слагаше на огнишето да се изпече. После успяваше "да го приплъзне" върху една голяма чиния и да го обърне отново върху сача за да се изпече и от дргата страна. Ние обаче имаме си сач, ама си нямаме огнище, пък и печката ни пече и от долу и от горе, затова модернизирах малко изпичането.

И така ... върху една малка тавичка слагам хартия за печене и отговоре с "припляскване" успявям да разнеса сместта, така че хем да я уплътня хубаво, хем да я разнеса равномерно. Гоня дебелина около един пръст (ако ме питате мен не го правете много дебел). Слагаме тавичката във фурната на най-долното ниво и изпичаме от долу. За съжаление аз готвя на око и никога не засичам време, но ако ви трябва критерий отгоре сместта хубаво е "изсъхнала". След това премесваме на по горно ниво и пускаме фурната отгоре и печем и отгоре. И в двята случая (отдолу и отгоре) печем на около 200 градуса.

И сега обещаните варианти:

- във варианта показан на снимката съм добавил сирене и праз лук, а когато тръгнах да го печа отгоре да наръсих настърган кашавал;

- в сместта може да добавите и домат и мляна червена чушка - и изобо нямате никакви проблеми да добавяте сухи продукти, които ще подобрят вкуса според вашите изисквания;

- картофите имат достатъчно нишисте и по време на пости може да пропуснете яйцето - ако искате да имате по-голяма сигурност добавете например нахутено брашно или пък смлян нахут от консерва.

Приятен апетит !

ИДЕЯ ЗА КРЕМ-ЯХНИЯ

2010-02-04T09:15:00.011+02:00

ИДЕЯ ЗА КРЕМ ЯХНИЯ

Този път няма да има рецепта, а ще говорим за идея. Иначе на снимката виждате телешка крем-яхния с боровинки.

Всъщност такава яхния естествено може да сготвите с всякакво месо, а защо пък не и без месо като го заместите да кажем с някакъв зеленчук.

И така на вас оставам да прецените, как ще приготвите месото до пълна готовност. Ще го варите ли (както аз направих с телешкото), ще го печете или пържите - това няма никакво значение, стига да сте го приготвили според вашите вкусови предпочитания.

Отделно обаче сварете картофи, моркови и други подходящи за сезона зеленчуци (аз съм прибавял и тиквички и карфиол и зелени чушки и каквото имам естествено). Количеството и съотношението естествено пак зависят от вашите вкусови качества, но аз ви препоръчвам картофите и морковите да са водещи.

След като сварите зеленчуците ги пасирайте (не го правете обаче на бързи оброти, защото пюрето ще стане нещо подобно на желе или мека гума). Тъй като морковите в пасиран вид са трудно разтворими капнете няколко капки алкохол (аз работя с вино) и пак разбъркайте пюрето.

Към готовото пюре добавете настъргани пресни домати (ако пък нямате не повече от една две супени лъжици доматено пюре) и една или две чаени лъжици (с връх) захар. Хубаво разбъркваме да стане хомогенна смес.

Сега се връщаме в тенджерата. Нарязваме няколко глави лук. Желателно да е на едро - може на кръгове даже (в моето семейство имаме "противник" на лука и затова на снимката той не се вижда тъй като е нарязан на ситно). Малко олио се загрява и в него слагаме лука като го оставяме да се позапържи съвсем леко и веднага добавяме вода, колкото да го покрие и оставяме лука хубаво да се задуши (би било добре да добавим да кажем някаква зеленчукова подправка - например от тази на Маги или пък бульон). Като се задуши лука прибавяме при него вече приготвеното месото и дето викат бабите го оставяме колкото да го хване огъня демек с едно две завъртвания (разбирай разбърквания). Този етап е на бавен огън. Да не включите котлона на шест и да овъргаляте ситуацията. И въобще това ястие се готви на бавен огън.

Сега ... точно в тази фаза започва едно кършене на ръце, колко аджиба да е водата, че видите ли да не се разреди пюрето после и вместо на крем-яхния да го направим например на супа. Ама хич не му се притеснявайте, турете си ако искате и два литра вода никакъв проблем. Само, че като се свари лука и месото махате цялото количество вода. После с нея пък разреждате пюрето до необходимата гъстота и продължавате напред. А какво да правим с останалата вода ли ? Ама тя останалата вода всъщност се е превърнала в един лек бульон. А ... видяхте ли, сега ако трябва и да обяснявам за какво може да се използва този бульон ще трябва да открием друга тема.

Сега пък идва ред на пюрето. Ако е много гъсто взимаме от бульона в който са се задушвали лука и месото и леко разбъркваме и после пюрето отива в тенджерата. Веднага добавяме подправките (аз работя с босилек или мащерка, вие си сложене това което предпочитате). Пробваме на сол и оправяме и тази ситуация ао е необходимо и някъде така след 4-5 минути махаме от огъня.

Това ястие може да се приготви и като вариант за сос. Тогава в него няма месо, а лука се нарязва много на ситно. Ако имате останали от предходната вечеря например пържени кюфтета или пък да речем наденица на скара, а може би и сварени кренвирши - ето ви един вариант за обоготяване на асортимента.

Аз правя варианти, в които добавям боровинки или сухи сини сливи. Боровинките всяко лято жена ми ги измива порцира и слага в камерата на хладилника, защото у нас са на почит и се им намираме някакво приложение. До скоро бяха хит в разните сладкиши, ама от година две насам им намерих приложение и в ястията.

Независимо, че ползваме пюре от картофи и моркови няма проблем в ястието да прибави сварени едро нарязани такива. Ако си падате пък към по екзотичните ястия, направете пюрето изцяло от моркови и червено цвекло (тук съотношението е 3:1 в полза на морковите). Ейййй ... ама ако знаете как вървят сварени яйца разполовени на две и залети със сос от моркови и цвекло ... идея си нямате. Ама знаете ли, ако пък смело сложете и една лъжица горчица какъв вкус се получава.

Ето ви един друг вариант:

Това е пилешкия вариант. Този е с гъби. Между другото понеже част от картофите по желание на децата трябваше да ги оставя в манджата, този път в пасирането превес имаха морковите и добавих топено сирене (5 триъгълничета). Този сос наистина е неуписуем и ви го препоръчвам.

Приятен апетит !

Ръжено-пълнозърнест хляб.

2010-01-29T20:26:00.014+02:00

РЪЖЕНО ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ХЛЯБ

Нека преди това да кажем няколко особености за самият хляб:

1. Това не изцяло ръжен хляб. Така, че хората които имат проблеми с глутена не би трябвало да го консумират.

2. Изцяло ръжен хляб се приготвя изключително трудно и изиска доста време. Приблизително между 5 и 6 дни ако нямате предварително приготвена ръжена закваска. Хлябът, който ви предлагам също изисква повече време за приготвяне.

3. Изцяло ръжения хляб не може да бухне толкова много като нормалния хляб.

4. От този хляб също не очаквайте да е пухкав и мек като белия хляб, но пък по моя лична преценка има страхотен вкус.

5. Количеството е голямо, така че няма проблемът да си редуцирате количеството на продуктите според вашата необходимост.

И така сега да видим какви са необходимите ни продукти:

- Топла вода - 500 мл
- Бяло брашно - 125 гр
- Пълнозърнесто брашно - 275 гр
- Ръжено брашно - 300 гр
- Олио (или зехтин) - 2 с.л.
- Пчелен мед - 2 с.л. (или глюкоза 3 с.л.; или 6-7 пюрирани фурми)
- Сол - 2 ч.л.
- Жива мая - 15 гр. (или суха мая - 1.5 ч.л)

Как да приготвим този хляб:

ЗАПОМНЕТЕ !!! През цялото време трябва да поддържате топла среда за приготвяне на тестото.

1. Залейте с гореща вода (около 40 градуса) ръженото брашно така че да получите нещо като гъста каша подобно на боза. За това първо сложете ръженото брашно в някаква по-голяма купа и след това доливайте водата. После тази купа покрийте с някаква кърпа и я сложете на топло място да престои колкото се може по-дълго време. Нека това време да не бъде по малко от 45 минути, като постоянно имате грижата да поддържате топла среда.

Ако ще приготвяте хлябът в машина, тогава я загрейте предварително, после пуснете програмата за месене и втасване да разбърка ръжената каша хубаво и я прекъснете. И пак така поддържайте топла среда и оставете, колкото се може по продължително. Аз лично от време на време пускам програмата само за печене и я оставям една две минути.

2. Маята натрошваме и заливаме с топла вода (не повече от 30 градуса) с една две щипки захар, и толкова брашно, че пак така да се получи гъста боза. Оставяте я на топло тази кажа за да се активира много хубаво маята.

3. Като мине необходимото време от престоя на ръжената кажа прибавяме към нея по-голямата част от останалата вода (нека да не е всичката и да е топла) медът, солта, и олиото и разбъркваме хубаво. Ако работите с машината пускаме отново програмата за месене и втасване, да поразбърка хубаво продуктите и изключваме програмата.

4. От тук нататък ви трябват силни ръце, ако нямате такива за начало си вземете ако трябва и миксер, а ако работите в машина за хляб нямате проблеми. Добавяме приблизително около 2/3 от предвиденото пълнозърнесто бращно, цялото бяло брашно и маята. Почваме да бъркаме докато получим хубава гладка косистенция. И СЕГА ВНИМАНИЕ !!! Ако сте получили меко тесто, което се отделя от стените (тесто - не каша) това ви е достатъчно. Ако пък още е рядко тестото, продължаваме да добавяме от пълнозърнестото брашно. Като омесим меко (на мен даже много често ми е и лепкаво) тесто го оставяме някъде на топло да втаса. Доста продължително втасва някъде около час и нещо. Аз следя обема да е някъде между 1.5 и 2 пъти спрямо първоначалния обем.

За тези които работят с машина. Прибавяме 2/3 от пълнозърнестото брашно, отгоре цялото бяло брашно и най-отгоре маяната закваска (да не сложите първо маята, че отиде и се не виде после). Пускаме програмата за месене и втасване и следим тестото. При необходимост със супена лъжица добавяме от пълнозърнесотото брашно докато се получи меко (пак да повтаря не кашкаво) тесто. Като го докараме тестото (нали знаете принципа на лизането под бъркалката, това ви е критерия) оставяме програмата да си меси там по предвиденото време и после естетвено да втаса. Тука гледаме пак така температурата, не трябва да е много ниска. Ако падне прекъсвате програмата за месене и втасване и пускате тая за печене за една - две минуги и оставяте тестото вътре да продължи да втасва.

5. След първото втасване (повтарям много време втасва това тесто) следва второто замесване. В общи линии дето викат бабите задачата тука е да му изкараме въздуха. Сега ... при месенето на ръка вече миксер няма да ни свърши работа. Ръсим малко брашно на масата вадим тестото и го замесване около 5 - 10 минути.

За машината тя ситуацията е ясна. При необходимост поразкъсване тестото и пускаме този път програмата само за месене (те са две програми да знаете, едната е само за месене, а другата е за месене и втасване).

6. И отново тестото ще втасва. Пак така на топло и пак така да бухне демек да порасне с още половината (най-много два пъти) спрямо това, което е било в началото.

А в машината. Еми там като го омесим (на мен понякога ми се е налагало да пускам два и три пъти програмата само за месене) спираме програмата само за месене, пускаме програмата само за печене за 1-2 минути да подгреем контейнера и оставяме тестото да втасва. Ама и дебнем де ако спадне температурата вече си знаем урока.

Така тестото ще втасва втори път. Не съм забелязал колко време. То при мен времето за втасване винаги ми е различно, така че ми е трудно да определя неговата продължителност.

7. След второто втасване дойде време за печенето. Печем на около 200 градуса приблизително за около 40 минути.

В машината. Първо настройваме програмата за печене на 30 минути при средна коричка. Печеме нали и чак след това ако е необходимо пускаме за още 10 минути НО при тъмна кора.

Ами в общи линии това е цялата галимация при този хляб. Да повторя хлябът е по тежък от нормалния бял хляб. Някъде по скоро е малко по-плътен от типовия хляб.

Нека споделя и няколко мои лични експерименти в няколко варианта.

ВАРИАНТ 1: Добавете ябълки - към тази рецепта бих добавил 200 гр. обелени и нарязани на четвъртинки ябълки. Ама преди да ги добавя първо ги слагама в кипнала вода и ги варя в нея около 10-на минути. Изваждам ги с решитката и ги пасирам при необходимост. Внимавайте да не ги варите много и да се разварят. При този вариант използвам водата, в която са се варили ябълките. Изчакам я да се охлади (до около 40 градуса) и забърквам с нея ръжената каша. И после към кашата прибавям нали пак така меда, олиото, солта и този път и пюрираните ябълки И ВНИМАНИЕ много по малко вода от стандартната рецепта, защото ябълките са воднисти и продължавам по останалия ред. Ябълките определено "омекотяват" хлябът. Не се притеснявайте нито ще му придадат някакъв допълнителен аромат, нито пък ще променят осоено вкусът му. По скоро ще променят консистенцията на хлябът.

ВАРИАНТ 2: Добавете моркови - към тази рецепта бих добавил около 250 гр. моркови, които предварително съм нарязал, сварил и пюрирал. Процедирайте както при предходния вариант.

ВАРИАНТ 3: Спокойно добавете и любимите ви подправки от вида на кимион, смлян чесън балканска чубрица или любимите ви семена. За тях няма какво да обяснявам знаете как сте ги използвали до сега, използвайте ги и тук по същия начин.

Свободата на избор тук е неограничена. Например на снимката горе хлябът освен, че е ръжено-пълнозърнест е и със царевично брашно, мед, кисело мляко, овесени и слънчожледови семки, копър и други подправки.

Ето този например е с ръжено - пълнозърнесто брашно с добавка на царевично брашно, с ябълка, морков, картоф, шарена сол и босилек:

Ще си позволя да разкажа за допълнително за този хляб:

- вода в която са варени ябълката, моркова и картофа (около 250 - 300 ml);
- царевично брашно - 150 гр;
- пълнозърнесто брашно - 500 гр;
- 2 супени лъжици олио;
- 1-2 супени лъжици шарена сол;
- 1 супена лъжица босилек

Мисля, че няма нужда да напомням че последните две съставки ще са в количество, съобразени с вашия вкус

- средно голями ябълка, морков и картоф

1. Средно голями ябълка, морков и картоф ги обелвате, нарязвате на парчета и сварявате до пълно омекване. Вода сипвате 1 пръст над тях.

2. Изваждате ги с решетката и ги пасирате, а водата в която са се варили охлаждате до телесна температура. В тази вода натрошвате маята (този на снимката съм го правил със суха мая, та направо я изсипах в топлата вода), добавяте една чаена лъжица захар и брашно за да забъркате гъста боза.

3. Като се активира маята, изсипвате първо пасираните ябълка, картофа и моркова, 150 гр. царевично брашно и две супени лъжици олио и разбърквате хубаво да стане еднородна смес.

4. Добавяте пълнозърнестото брашно (аз работех с тип "Фитнес" на фирма Арчар, в което има и ръжено брашно). Отгоре върху него шарената сол и босилека и замесвате меко тесто. Малко лепкано е накрая, но това е характерно за този вид хлябове.

5. Втасвате само един път до удвояване обема на тестото и печете.

Този хляб има изключиелно мек вкус.

Ако и вие имате свои впечатления ще се радвам да ги споделите.

Приятен апетит.

Хайджийски рогове.

2010-01-13T20:32:00.001+02:00

Станал дядо хаджи рано сабалем къде осем и половина, девет (Лондонско време – инак той си живее в София де). Та докато си изпие кафето умувал какво да сготви днес на децата и внучката, че било събота, та му било негов ред. Умувал той умувал и накрая се сетил – що да не направя аз рогчетата на Пита (щото веднъж правил един италиански хляб на Пина ама то това друга приказка).

Само, че дядо хаджия така с маненки работи се не занимава пък и по рецепти много го не бива да майстори та се почесал почесал по главата, па после погледнал така малко надясно, па а на ляво и се замислил. “Мдааа ... това нали рогчета нящо ми не връзва мерака. Ама па и рога не върви. Ми да взема тогава да направя аз едни хаджийски рогове – туй май най се връзва”.

Тъй като обаче мома Пина била капацитет в хлебарството, за всеки случай дядо хаджия метнал така едно око на рецептата и ... почнал. Грабнал една паница натрошил вътре маята, сипнал и малко захар, па, а така хладка водичка и за всеки случай и малко брашънце (това с брашното просто си му е останало като навик, инак другите моми от село не тургали брашно). Забъркал така една кашичка кат боза, па увил паницата с една чиста хавлия да си хортува маята нали.

После взел една голяма купа и турил вътре маста, чукнал три яйца добавил малко олио, и понеже от скоро станал член на един хоби клуб грабнал миксера и на бавни обороти разбъркал тия неща у купата. През туй време по телевизията пуснали песен “Заблеяло ми агънце” на Борис Машалов и дядо рекъл да припява така. Обачеее като почнал нали да пеее и тамън се разпял на ония текст дето се пее “...като му агне заблеяааааа, цяло му стадо разблеяаааааааааа” и маята се изплашила нали та подскокнала от паницата да бяга, а внучката през това време плахо надникнала зад вратата да види какво става.

“Дядо кво паиш ?” (тя внучката малка и още не можела да казва “р”). Дядо е станал рано и рогове замесил за може малкото внуче за папка, да папка и да порастнеееее. Казал дядото, а внучката се опулила още повече. Искал малко да я докара като оная приказка дето навремето я разказвал в Израел ама нящо не го докарал добре. Ама както и да е де – да не се отклоняваме от темата сега.

Та значи като забъркал маста, олиото и яйцата в оная голямата купа, турил дядото и маята при тях, та пак така на бавен ход с миксера да ги поопознае нали. Като се пообъркали така сипнал отгоре брашно (да ги покрие), па турил и малко сол и пак така с миксера дока се получила една по гъста каша. После се сетил, че той миксера си имал едни специални бъркалки за тесто – та турил и тях и продължил да бърка като притурял от време на време брашно (дядото много не обича да меси на ръка – по принцип меси в хлебопекарната, ама тоя път тя била на квалификация в чужбина – демек в съседната стая). И така нали добавял брашно, па бъркал, па пак брашно, па бъркал дока тестото почнало да се отделя от купата.

Сетне притурил още малко брашно отстрани та поомесил малко с ръце (оти да не кажат нали после ама ти кво си месил бе, тя машината го е месила). Пипнал си така мекото на ухото па пипнал тестото, после за всеки случай пипнал мекото на ухото на внучката па пак тестото и решил че оно е готово и му метнал една кърпа отгоре да си почине малко.

И понеже хаджийските рогове нямали нищо общо с рогчетата на Пина (те само са далечни роднини по майчина линия – ъъъъъ ... как беше там бабата нали на девера водила брат на свакото, а пък жената на свакото се падала майка на третия братовчед – нещо такова им била роднинската връзка нали). Та значи тия хаджийски рогове нали били по различни. Като си починало тестото приготвил си дедо една тава, метнал отгоре една хартия за печене и погледнал към купата с тестото. “Я да види дядо какво прави неговата душичкааааа. Пу пу пу ух на дядо пухчето тоооо.” – възклицавал дядото, а внучката и тя завряла нослето в купата да види това пък сега какво е.

Ръснал дядото малко брашънце на масата, па грабнал едно парче тесто, па а на масата от тук от там поприплескал го малко докато то станало на нещо като средно не много дебела кора за баница. Даже докато търсел нещо за всеки случай и внучката му пляснала така отгоре една две ръчички. И тук иде изненадатаааааа – какво мислите турил вътре дядото. Сирене ? – нееееее. “Кашкавал ?” – нееее. Ма не се мъчете бе – нал ви рекох, че това не са рогчетата на Пина а тяхна модификация.

Та значи турил дядо едни кренвиршчета нарязани на лентички, после добавил сварено яйчице и то нарязано така нали, па добавил едно стръкче от пресен лук (само зелената част), айде рекъл си той и малко лютеничка така, па после се зачудил турил ли той сол в тестото или не и затова я ... и малко шаренка сол нали, па за всеки случай ръснал и розмарин и рекъл а стига толкова.

Та увил това всичкото така на едно руло нали и аре в тавичката с хартията дето е да мирува там и захванал другото. Следващото парче тесто обаче внучката го “оплескала” по добре (какво да се прави нали е дядовата отмяна). Та така поред на номерата – 5 бройки. Тук е мястото да отбележим, че у дядови един това не яде, па друг онова не яде, та дядото правил разни ми ти комбинации нали. Та както и да е де, като ги оформил ги оставил в тавата така на ачик и метнал една кърпа. Тук внучката на свой ред ги погледнала па попитала “Нани ?”. Да дядовото нанат, нека се нанат, па после дядо ще ги метне у печката.

Та като се понаспаха така къде 40 минути дядото ги намазал отгоре с едно яйце (разбито с малко вода) ръснал тук таме настърган кашкавал и айде у горещата фурна да се печат. Тука по едно време се появила баба хаджийка (те у дядови правят ремонт та тя била в съседната стая да поразчисти малко) и надникнала в печката. “Ууууууу мъжо какви са тия тюфлеци беее”. А дядото я погледнал дяволито “Мълчи ся да ги не изплашим, после ще видим какво ще излезе”.

Та така като се поизпекли, извадил ги дядото от печката метнал им една кърпа отгоре и после ... три часа (за три дни не останаха) яли и се веселили. Ето ги готови:

Приятен апетит.

Как се прави италиански хляб ?

2010-01-13T20:08:00.001+02:00

Днес дядо ви хаджия беше ерген. Значи бабата, барбар с внучката и щерката отидоа на гости при тъстовете. На тръгване бабата естествено ме изгледа страховито и така някак си с един предупредителен поглед нали и рече та отсече “И да седиш мирно, утре да не заваря кухнята пак цялата в брашно като мелница, че тоя път не отговарям.” Аз от своя страна естествено направих най-милата и усмихната физиономия и отговорих нещо от сорта “Аааа зайче, няма бе – днес ще мързелувам цял ден” (ама още дока ги редях тия бисери съпружески вече замислях поредния експеримент).

Та предвидливо изчаках така да мине индикиено време, па после ракиеното време, сетне уискиното време и по некое време посред нощите още преди да са пропели първи петли запретнах ръкави и си рекох “Я да видим тая италианската ще ли ми се опъне или нема.” И се започна …

Първо аз понеже се едно вчера съм доведен в къщи и никога не знам кое къде се намира (баба хаджийка твърди, че това се отнасяло за повечето мъже) се разтършувах да си намеря подходящите там продукти, съдове и тем ми ти подобни. Хванах къде половин пакетче жива мая, натроших я в една порцеланова паница, турих и малко захар и брашно залях я с топла вода и я забъркахя на каша та я оставих настрани за около 10-15 минути да си се разберат помежду си продуктите какво ще правят.

После намерих една голяма пластмасова купа и сипах вътре една част от брашното, за да покрия дъното поръсих го с една чаена лъжичка сол и ги разбърках. Хвърлих един поглед на купата с маята и като видях, че ония там вътре са се разбунтували та чак са се надигнали, хванах и я изсипах при брашното в купата. Долях си останалата топла вода (общо една кофичка от кисело мляко) и като хванах миксера, та а на лево а на десно, а у средата и забърках една каша.

След като забърках кашата (щото мен ме бива само каши да забърквам) хванах плика с брашно и почвах да добавям още към кашата за да я направя нещо средно между каша и тесто (по гъсто от кексовото). И така бъркам (с миксера де на най слабите обороти) и добавям, добавям и бъркам и за да му придам весело настроение на тестото му припявам една стара макенодска песен:

Залюбил дедо хаджия варненска мома Пина,
не било мома Пина ми най –било нейните хлябове
Нейнте хлябове бабо льо, нейните рецепти,
Нейните рецепти бабо льо, нейните йощ майстории.

Припев:

Де гиди дедо хаджия,
де гиди луди гидия,
какви на стари години ги правиш,
какви ги правиш йощ майсториш

Припева да знаете се пее по два пъти. А мома Пина е една мома форумджийка от един световно известен вече форум, дето е написала най-различни рецепти за много работи, включително и за тоя хляб, за който ви разправям сега. Между другото аз тая песен не смея много да я пея пред бабата (впрочем аз май много не смея да пея пред нея, ама то това си е друга тема).

Сега дали от граченето ( ъъъ … пардон от припяването) или от работата миксера, тестото стана с една страхотна консистенция нищо, че беше едно такова соникакво ни тесто ни каша. Като почна нали да ми се навива на бъркалките викам айде стига толкова и взех едно домакинско полиетиленово фолио, хубаво опаковах отгоре купата, метнах и една хавлия за всеки случай и оставих “тестото” да поспи така около час, че да порасне повече. Ето го тестото след омесване:

По оригиналната рецепта като втаса първия път тестото се изсипва върху масата, която предварително е посипана с много брашно. Това се прави само с цел да се оформи хляба, после той се слага в тясна и висока форма пак да втаса и след това да се изпече в нея.

Аз обаче съм типичен мързел, пък и се сетих за приказките на жена ми за мелницата и кухнята и реших да изпробвам друг начин. Намерих формата за кекс на жена ми, “опаковах” я отвътре с хартия за печене, намазах хартията с олио ето така:

и изсипах тестото във формата ето така:

После според височайшите указания на мома Пина отново покрих формата с фолио, увих я в една хавлиена кърпа и оставих тестото да втаса още малко време, колкото да изпия една фанта портокал и да изпуша къде 4 -5 цигари (демек 30 - 40 минути). Когато изсипах тестото във формата, то заемаше някъде около една четвърт от височината, след като втаса втори път беше стигнало малко под ръба.

Фурната беше предварително загратя на 150 градуса и кексовата форма пренесена много внимателно в нея. Много е важно значи как се отнасяте с тестото нали. Аз например го пренесох с типична балетка стъпка (нарича се хипопотам ходи на пръсти) като даже балансирах с въртеливи движения на задника нали за да елиминирам сътресенията от възедричкото ми тяло и баейки му между другото нещо от сорта “Пу пу пу какво си ми пухкавичко” – нали да не го изплаша демек. Та така с тия ефирни движения тип ала Мая Плисецкая га играе умиращия лебед успях тоя път да пренеса тестото без да го уплаша и без то да разбере какво става. Много внимателно затворих фурната и го оставих там да се пече около 40 – 50 минути.

А да … по спомени от семейни влюбени разговори с жена ми се сетих, че фурната ми е включена само отдолу, оти ако е и отгоре нали оная хала (фурната де) нещо си нали го грабвала и не ставало. Та затова против уроки първо включвайте фурната отначало само отдолу, след това погледнете назад през лявото рамо дигнете си десния крак и изречете следното заклинание “Върви си хало у вас, че да ми се изпече хляба” (това последното предписание не е задължително - щото аз като си дигна нали единия крак трудно пазя равновесие, а даже един път обърках заклинанието та рекох “Върви си жено у вас, че да ми се изпече хляба” та после ме гледаха малко по особенно цял ден – ама това пак е друга тема).

Някъде около пет – десет минути преди да извадя хляба пускам фурната и отгоре (пак на същата температура) че да му придаде малко тен отгоре. Обаче тен не хвана и го извадих от фурната та да го не мъча повече.Така изглежда готовия хляб:

Снимките, които ви предоставям са правени през май 2008 година с GSM апарат и затова не са много качествени. На външен вид хляба ми е по различен от представените от други форумджии защото моят не е овалян в брашно при оформянето. На вкус е нещо страхотно, ама нямам представа с какво да го сравнявам. Не знам само дали да не го припичам повече независимо че си е добре изпечен, но няма кой знае каква дебела коричка (може би защото не е овалян с брашно).

Ами това е от мен. До следващите приключения, ако жена ми вече ме остави сам в къщи де. Приятен апетит.

P.S.: Оригиналната рецепта и сериозни коментари за приготвянето му може да видите в т ози форум и тази тема.

Картофи яхния и приятели !

2010-01-12T19:04:00.007+02:00

КАРТОФЕНА ЯХНИЯ И ПРИЯТЕЛИ (от хладилника).

На всекиго се случва да сготви нещо набързо. По повод рожденния ден на синът ми през декември миналата година се сдобихме е една комбинирана микровълнова печка (освен микровъълнова, тя има грил и конвектор за готвене с горещ въздух). И така днес и дойде времето да влезне в моята програма за експерименти.

Значи 4 средни картофа и една едра глава лук бяха нарязани на бърза ръка и отидоха в йенската тенджера заедно с една пълна супена лъжица зеленчукова подправка на маги, три скилидки (от едрия китайски) чесън нарязан на филийки и една или две супени лъжици олио. Това нещо го извъртях за 20 минути на пълна мощност на микровълновата.

После отворих хладилника, а там ... имаше пушени гърди с много месо, остатък от сместта с каймата от вчерашната баница с кайма и някакви дебърцини или аз не знам какво (нещо по-тънко от кренвирши с вкус на наденица) и си викам, я дядовото да не скучаете елате насам, че ми трябвате, та и тях нали с ножа така наситно (каймата си беше готова). После две супени лъжици лютеница разтворих с малко вода и към тях прибавих мащерка (една супена лъжица).

Извадих йенския съд прибавих месата и лютеницата и разбърках хубаво и върнах обратно за около още 20 минути на пълна мощност. Така се получи ето това:

Ами това е... Приятен апетит !

P.S.: Така както от фурна до фурна има разлика, така и от микровълнова печка до микровълнова също има разлика, най-малкото те са с различна мощност. Аз съм съобразил времето с моята МВП, а вие преценете вашата.

Изненадваща среща в Яфо

2010-01-12T17:30:00.000+02:00

През далечната 1992 година Господ ми даде възможност да посетя Израел. Тогава всъщност станах хаджия. Там бях на едно странно съчетание на делово и туристическо посещение. Мой пратньор беше евреин, който се е родил в България и през 1951 година се е преселил с родителите си в Израел. В разказите ми съм го нарекъл Сами.

Преди време по молба на участниците в един известен интернет форум публикувах няколко разказа за тогавашното ми посещение. Тук ви предлагам втория от общо пет публикувани тогава разказа. Имената на лицата в различните спомени са променени.

* * *

След като уж си пое дъх и а да изрече нещо шефа на групата пак прихна да се смее. “Слушай ей няма те чакам аз тука да ми се хилиш два часа бе. Давай протокола от днешната среща да се готвя аз за утре па после оди се хили колкото си искаш ама ха”. Човек да не се обърка с една тоалетна тука и ся ще ми се смее той две години. “Ето ти протокола, а аз всъщност дойдох да ти кажа, че тая вечер сме на свободна програма. Кой каквото иска това да прави. А да и утре в 9:00 долу на рецепцията ще те чака човека от министерството на външните работи, за да те води на разговорите”.

Свободна програма ? Тъкмо за мене. Я чакай да видим сегаааа (и почнах да се почесвам по главата) и тъкмо да намисля какво да направя и телефона в хотелската стая иззвъня. Пак беше шефа на групата: “Значи долу в ресторанта като отидеш на вечеря, там до вратата има един човек който стои на нещо като катедра, казваш му кой си и от там нататък той те поема. И гледай къде ходиш да не влезеш тоя път в кухнята на ресторанта”. После разбрах, че шефа помолил персонала от ресторанта да ме настанят на маса, която се обслужва от келнер, който разбира руски или български, направил го бил за сигурност на хотела и персонала му а не за мене (ооооо ти ще ми паднеш в София аз ще ти кажа тогава).

Вечерята в хотела наистина мина без проблеми. Момчето разбираше руски обясни ми нали кое какво е в менюто и беше във възторг, че му изредих всичко, което искам и после за нищо не го занимавах. Впрочем почвам наистина да се учудвам, бе тези евреи само риба ли ядат ?

Така значи свободна вечер. Еми като е свободна хващай пътя брато по улиците и разглеждай Тел Авив. Всъщност Тел Авив ми се видя просто един съвременен град, никога не съм се интересувал от кога съществува, ама може би аз не съм ходил където трябва или наистина не видях никакви старини там, крепости и тем ми ти подобни. Значи хванах аз една улица, която е май нещо като нашето цариградско шосе и за да не се изгубя си викам само по нея направо и после обратно.

Първото нещо което ме изуми е една огромнаааа сергия с някакви ядки, сушени плодове и Бог знае какви чудесии. Лелеее направо ви казвам очите ми останаха бе. Ма какво ли не ражда тая нашата земя. След като напълних аз там десетина пликчета с разни ми ти неща (бързам да уточня, че всяка вечер минавах през тази сергия и даже с продавача станахме приятели) продължих напред и хоп един голяаааам магазин. Не знам дали тогава са ги наричали молове, ама тоя определено си беше по-голям от нашия ЦУМ (говорим за 1992 година).

Всъщност направи ми впечатление, че в Израел цените им бяха приемливи и то доста приемливи. Чудех се като икономист нямат ли инфлация и как изобщо си оправят финансите в тая държава с тия военни разходи. Този голям магазин всъщност беше от две сгради съединени с някакъв коридор – топла връзка. Сега за щандовете няма да разказвам. За погледите ми също няма да разправям. За това, че се чувствах като в Кореком пак няма да разправям. Даже няма да разправям за една възрастна жена дето в коридора, който съединяваше двете сгради мяташе едни големи палачинки (кой да ми обясни, че това всъщност беше арабски хляб) ама така изкусно ги мяташе, че аз дори не се усетих, че всъщност жената ги прави и ги продава, а не е атракция. Купих си естествено, ама го прибрах в чантата и се сетих за него на другия ден, обачееее това не подлежеше на ядене бе, ми то сухо жилаво направо жал ми стана. Викам си тия хора какво ядат тука, ама после разбрах, че грешката си е моя и не съм го съхранявал както трябва.

В магазина не смях да си купя нищо. Ами то толкова много работи, че да се чудя кое по напред с моите дневни и командировъчни. Затова още малко по тази улица стигнах до някакво кръгово движение и аре обратно. Пътьом махнах на продавача на сергията за ядки подминах хотела и ... навлезнах по тъмно вече в парка срещу него.

Значи да ви кажа те на това му викам парк. Имаше едни странни цветя, които бяха нещо уж като нашите зюмбюли, ама малко по високи и червени. Хубави алеи, но ... нямаше хора – странна работа. А имаше бе. Имаше едни страхотни девойки направо да ви кажа ме изумиха колко съвременно и предизвикателно бяха облечени. То щото аз, като ходех по оная улица нали еврейските момичета и жени (за тях ще говоря подробно някой друг път – те наистина заслужават особено внимание) ми се видяха скромно облечени и с вкус, а тия тука направо като от кабаре извадени. Амчи даже ми и кимнаха и аз им кимнах, ама не знам защо нещо ме накара да се прибирам в хотела по бързата процедура.

Сами (имената на другите хора са променени, защото нямам тяхното съгласие да ги споменавам) беше човек на възрастта на баща ми. После наистина разбрах, че са родени в една и съща година, но за 52 годишен мъж не бих му дал възрастта. Изключително запазен и поддържан за годините си. Чакаше ме на рецепцията. Запознахме се, попита ме как е минала вечерта и аз естествено му разказах всичко, когато го видях, че той си прехапа долната устна и рече “Какви момичета и в кой парк”. Еми в този бе – ето тука отсреща. “Предполагам, че не си се свързал с някоя от тях”. А неее, то верно доста хубави и предизвикателни, ама все пак съм женен мъж и млад татко, та нямаше как. Тук този път беше ред на Сами да прихне от смях. “Ама това са травестити. Някаква група е дошла от някъде и вече около две седмици се подвизават в тоя парк.” Малийййй припаднах, и като си помисля само как ми кимнаха като на свой човек.

Впрочем със Сами много бързо намерихме общ език. Разбрах, че са се преселили с неговите родители в Израел през 1950 година май (или беше 1949 – бе не помня някъде там). Той имал двама сина единия даже бил горе долу на моята възраст, другия на 16. Та той Сами щял да бъде до мен през останалите дни на моя престой, така че няма страшно ще се оправим. Някак си вътрешно благодарих на Бог, че ми го изпрати от някъде.

Разговорите в банката преминаха по добре от очакваното. То нямаше и какво толкова да говорим, те колегите предния ден се бяха договорили за параметрите аз просто трябваше да оформя формалности, да говоря със София поне два пъти и ... айде шапка на тояга и светът е твой. Е ... поне за два дни, щото после пак щяхме да се виждаме да четем окончателните варианти на документите.

Докато водех разговорите Сами го нямаше, щото ползвахме официален преводач. После пак се намерихме, аз естествено вместо да тръгна към официалния изход слезнах с асансьора един етаж по надолу и се наврях в някакви гаражи ама както и да е де и от там излезнах, обиколих улицата и се курдисах пред входа, та накарах Сами да отвори широко уста и да ме гледа като извънземно.

“Ама вижте господин Поптолев вие какво сега да купя една каишка за куче и да ви вържа ли. Аз ви чакам да излезете от вътре от среща, вие ми се появявате и аз не знам от къде”. Бе обясних му на човека и той вече беше твърдо убеден, че не трябва да ме изпуска от поглед. Ми не съм виновен, че тая банка си имала подземен гараж и за клиенти – в нашите банки няма такова нещо, те даже и асансьори нямаха тогава.

Сами ме заведе в някаква както той каза обикновена еврейска сладкарница. Не беше нещо луксозно и шикозно, но точно за това беше много приятно. Свиреше някаква тяхна си музика (знаете ли те имат хубава музика). Седнахме дойде една възрастна лелка, една такава широко усмихната та имах чувството, че чак ще ме прегърне и разцелува и поръчахме някакви сладкиши (вие ако знаете евреите какви сладкиши правят, шапката ще ви падне) и някакво много интересно кафе (неее не като нашата оцветена вода, а кафе ви казвам с някаква подправка беше сто на сто).

Като дойде поръчката аз помолих Сами: “Хайде сега разказвай ми за Израел”. Имаше някакво замисляне от негова страна и после получих най-неочаквания отговор: “Виж ... за Израел не може да се разказва, той трябва да се види и усети. По-добре ти ми разкажи за София”.

И се започна едно разпитване, още ли си седи улица еди си коя си, ми там още ли има еди си какъв ресторант, ами трамваите още ли да ви червени и люлеещи се, с отворени врати дето можеш да си скачаш като намали на завоя, ами синагогата същата ли е ...

Ами каквото можех разказвах. И изведнъж дойде изненада ... “Виж ... какво ще кажеш да ми дойдеш тази вечер на гости ? Моите родители много ще се зарадват да се видите, аз снощи им казах, че ще бъда с гост от България”.

Аз честно да ви кажа, не очаквах такава покана. Ми ние се познавахме от няколко часа, то вярно, че преминахме на ти едва ли не на десетата минута (аз още тогава не бях обучен да се държа като достопочтен старец глътнал бастуна пред английската кралица, ами си се държах така както си знаех). Е...имаше известни притеснения и дърпания от моя страна, пък убеждаване от другата страна и накрая какво да правя бе, нали съм си добродушен съгласих се.

Ще прескоча следобеда от втория ден. Вечерта съгласно уговорката Сами ме чакаше с неговата кола и отпътувахме за Яфо (той живееше там). “Слушай, искам да минем през някакъв магазин, дето има цветя и бонбони” – му казах аз, а той ме погледна през обратното огледало учудено. “Ми не може бе, идвам за пръв път у вас и така с празни ръце не върви”. Сами си настояваше на неговото, че няма нужда, ама аз, като казах, че а видя магазин по пътя, а слизам в движение и нашия се предаде (тоя човек как не дигна ръце от мен така и не разбрах).

Яфо наистина е красив (май на иврит точно това означава името му). Тогава беше нещо като едно китно градче. Поне това, което видях от колата. То не бяха галерии, па ресторанти и... палмииии, палми бе такива дето си растат нали от земята. Някак си градчето беше запазило своята уютност и топлина. А иначе Яфо си беше точно на морето. После ми разказваха, че това си било едно време съвсем отделен град, ама сега почти се е сраснал с Тел Авив. Те може и да са се обединили, ама да ме извиняват. Яфо си имаше своя специфичен стил.

Пристигнахме. Запознах се с баба Мати и дядо Барух (родителите на Сами) и със съпругата Сара (синовете му ги нямаше). Божее посрещнаха ме като, че ли идваше президента на гости. Знаете ли май никога повече няма да видя толкова уютно подредена къща. Нямаше натруфени мебели и излишни неща, но просто не знам ... всичко беше някак си топло и отпускащо. От кухнята се разнасяше аромат на печени ябълки.

Дядо Барух естествено започна да ме разпитва за България. От дума на дума като стана ясно, в кой квартал съм живял, този човек направо не мога да ви го опиша. А баба Мати само мрънкаше “Бе остави момчето на мира. На гости ни е дошъл, а ти като си го заразпитвал.”. Обаче татко Барух не се предаваше.

Както и да е по едно време се пренесохме на масата и там ... там ме чакаше таратор. Да бе кисело мляко с краставици (даже и чесън и смелени орехи имаше). Е...вярно киселото мляко не беше точно като нашето, ама пък да ви кажа аз такъв таратор едва ли ще ям втори път. Ми тя баба Мати така ме гледаше в очите и чакаше моята реакция, че аз направо не смеех да мръдна. А наистина бях изненадан и очарован и не пропуснах да изразя впечатленията си. После ядохме нещо като баница с кайма (от тогава и аз се опитвам да правя подобна у нас, но не е същата, явно е трябвало да попитам за подправките), а накрая някакъв сладиш с пудра захар (от който ако не трябваше да се държа възпитано, сигурно щях да изям целия) и печени ябълки. Абе какво да ви кажа хората просто се бяха подготвили наистина като за важен гост, а аз си бях един най-обикновен човек. На масата естествено дойде ред на мама Мати. Кажи сега, вие как готвите това, ами онова така ли го правите, а готвите ли туй, а при вас има ли още от оная боза, а слагате ли от тая подправка в боба ... Тук дядо Барух не пропусна “А остави момчето да яде де, какво си го заразпитвала...” Последва едни много интересен изпитателен поглед на баба Мати към дядо Барух и после... после един бурен смях на всичките.

Преместихме се в хола и татко Барух извади един албум. Оказа се, че имал снимки от България. Започнах да ги разглеждам и изведнъж ... онемях. Сигурно физиономията ми наистина е била ужасяваща, защото по едно време Сами започна да ме друса за рамената и да ме пита “Какво ти стана бе човек ? Добре ли си ?”. А аз наистина не можех да говоря, защото на една от снимките ме гледаха ... моите баба и дядо (родителите на баща ми). Баба ми тогава (1992 година) беше още жива, а дядо почина, когато аз бях в първи или втори клас, но образът на дядо ми не мога да объркам никога и никъде. Баба ми много държеше да го запомня по някакъв начин и затова от време на време вадеше албумите и започваше за пореден път да разказва тука сме еди си къде си, а тука ти беше на толкова месеци, а тука дядо ти те вози на каруца... Между тези снимки имаше и една на тях двамата досущ като тази от албума на татко Барух.

“Тези кои са ?” проговорих най-накрая, като че ли не знаех кои са, ама да се уверя за всеки случай. Дядо Барух погледна снимката и каза “Аааа това са едни наши приятели от България. Ние с Мати имахме много приятели българи” и ... назова името на дядо и баба. “Ама господине това са баба и дядо, родителите на баща ми” Настъпи някаква странна тишина. Всички ме гледаха втренчено. Сами се “ровеше” нещо в спомените си и ме разглеждаше още по внимателно. А аз ... аз се чувствах като паднал от небето и не знаех сънувам ли, филм ли гледам и изобщо какво става. “Я чакай бе сине – рече дядо Барух. Как се казва баща ти ?”. “Ами татко се казва ..., а брат му ....”. Тук Сами се сепна. “Не може да бъде, ми аз съм учил с баща ти до трето отделение. А аз се чудех тая твоя фамилия защо ми е позната. Леле какви игри бяха тогава, какво нещо...”. Нека не ви разказвам по нататъшния разговор. Всичко беше толкова топло и...мъчително. Тези хора имаха някаква носталгия, може би болка или ... Боже не знам какво имаха. Но говореха толкова нежно и топло за България, че аз българина бях като хипнотизиран (кажете ми чували ли сте някога как някои българи говорят за собствената си родина). Говорихме и за палестинците и за войните и...за мира. Да да ...за мира. Повярвайте ми едва ли има друг народ който толкова много да иска мир (оказа се, че единия брат на дядо Барух е загинал в една от войните). Ами най-светия град те са нарекли Град на мира (Йерусалим). След време когато ходи и при арабите и те също така ми разказваха колко боледуват и те за мир.

Май наистина светът е малък. Не съм си и мислил, че на хиляди километра от София, ще намеря тези хора и че ще се срещна с тях по този начин. Гостуването ми продължи до късно, а раздялата ... раздялата беше мъчителна. След като се увериха, че няма да спя у тях (тук Сами не пропусна да им каже, че съм голям инат) започнаха хиляди уговорки, че пак ще дойда, че да носиш много поздрави на баща ти и на баба ти и дядо ти (не смях да кажа на татко Барух, че дядо ми е починал), като се прибереш да изпратиш снимки (дадоха ми между другото и няколко техни) и на България да носиш много поздрави и да и кажеш, че си я обичаме. И ... а познайте от пръв път. Баба Мати ми беше увила от ония страхотен сладкиш (явно ме е забелязала как гледам лакомо чинията), леле женичке ще те разцелувам честно ти го казвам (между другото после Сами ми каза, че в този момент съм се изчервил и съм му бил много интересен).

След време в София ... Баба гледаше снимките, галеше ги и ... плачеше. “Мъжо мъжоооо ти си отидеее, ама на внукът ни намери нашите приятели”. Татко се беше подпрял на дланите си и се беше отнесъл някъде в спомените си – реших да го оставя там ... някъде в детството му.

Следващия път ще ви разкажа за най-силното ми преживяване в моят живот – посещението ми в Йерусалим.

Да си направим козунак.

2010-01-09T16:08:00.004+02:00

Рецепти за козунак мното. Затова няма да давам такава. Тук ще опиша само технологията. Аз за месене ползвам машината за печене на хляб. Програмата за месене и втасване ми върши чудесна работа и ми е незаменим помощнки за месене. Всъщност отдавна спрях да ползвам машината с готови програми. Винаги съм комбинирал програмата за месене и втасване и тази за печене.

И тъй като моята машина няма настройки за подгряване, аз първо я включвам на програма за печене за 3-4 минути да се загрее.

1. Сипвам предвиденото мляко, 1 супена лъжица от предвидената захар, натрошвам маята (ако ползвам пресована жима мая) и брашно толкова колкото да се получи много гъста каша. И така оставям маята да се активира много добре, докато се получи ето такова състояние:

2. Разбивам хубаво захарта с яйцата, докато захарта се разтвори хубаво.

3. Разтопявам си мазнината (в случая ползвам масло, но предпочитам да работя повече със свинска мас при козуваците.

4. Три таблетки витамин С се поставят между един лист хартия и се натрошват до смилане:

5. След като се получи така нареченето заквасено тесто (маята се активира) добавям яйцата и захарта, отгоре сипвам по-голямата част от брашното, отгоре витамин С, солта и ванилията. И пускам програмата за месене. След като премине първото премесване преди програмата, я изключвам.

6. Пускам програмата за второто премесване и започвам да добавям предвидената мазнина лъжица по лъжица докато се поеме от тестото хубаво. Оставям и второто премесване по програма да си приключи.

7. Този път тестото ми беше по рецепта с голям обем.

Трябва да имате в предвид, че ако искате едно тестено изделие да втасва в контейнера, обема му преди втасвате трябва да е от 1/3 до 1/2 от обема на контейнера. Затова след като видях, че обема ми е голям прехвърлих тестото в друга тава и го превърли за втасване:

8. При втасване аз следя тестото да удво и обема си. Това ми е критерия за добро втасване. Ето го и тестото след втасване:

9. В ляво в дъното на горната снамка вече виждате приготвена и другата тава, в която ще пека козунака. Забелязвате вероятно, че съм я покрил с хартия за печене. Оформям си козуната и го прехвълям в тавата за печене, като лично мажа козунака с яйце и го ръся с захар още преди второто втасване.

10. Козунака отново отива във фурната за второто втасване. Пак докато удвои обема си, след което се пече в зависимост от възможностите и "поведението" на фурната.

Ами така правя аз козунаците. Приятен апетит.

НА ДНЕШНИЯ ДЕН.

2010-01-06T10:21:00.006+02:00

На днешния ден Светата православна Църква чества Богоявление. На този ден св. Йоан Кръстител Предтеча кръщава Господ Исус Христос във водите на реща Йордан, небесата се отварят и Бог се явява пред присъстващите и обявява своята воля.

На днешния ден преди 162 години се е родил Христо Ботев.

На днешния ден преди 162 години се е родила и Райна ПопГеоргиева Футекова (Райна Княгиня).

Денят на бащите.

2009-12-26T12:00:00.001+02:00

ДЕНЯТ НА БАЩАТА

(26. Декември. 2009 год.)

На днешния официален и църковен празник – денят след Рождество Христово, вярващите се събират, за да величаят с хвалебни и благодарствени песни Божия промисъл и да отдадат почит на Св. Богородица, родила Спасителя.

В този ден се чества паметта на Св. Йосиф Обручник, на цар Давид като славен родоначалник на Исуса Христа и на Яков, брат Божий, пръв християнски епископ на гр. Ерусалим.

Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда.

По решение на Второто национално общо събрание на съюза „Ние жените за достойнство и равенство“ (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е отбелязан през 1997 година.

Информацията е взета от Твоето инфо .

На всичщи сегашни и бъдещи бащи пожелавам Бог да ги благослови с чест и достойнство да се грижат за своето семейство и деца.

2009-12-24T22:14:00.006+02:00

ПРАЗНИЧЕН РЕПОРТАЖ ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР - 2009 ГОДИНА

Бъдни вечер е любим празник в моето семейство. Дори и внучката се включва с радост и помага на мама да омеси питата за вечерта.

Всяка година моята съпруга купува нова покривка за масата за Бъдни вечер.

По традиция след като се постави иконата на Пресвета Богородица, масата започва да се подрежда.

Всчико е готово и вече сме в очакване на молитвите.

Синът ми не пропусна и този път да реализира своите си оригинални идеи. Неговата елха е окрасена с пуканки, сушени плодове, боядисави и изрисувани пъдпъдичи и кокоши яйца и дори и мандарини.

2009-12-24T12:58:00.001+02:00

БЪДНИ ВЕЧЕР !

Моля те Господи за добри бъднини на Бъдни вечер !

Сбъдни Господи нашите добри надежди !

Моите, на любимата, на децата,

на приятелите, на враговете,

на познатите, на непознатите,

на близките, на далечните,

на радващите, на страдащите ...

Скъпи приятели,

Дано Господ да чуе молитвите Ви !

На Бъдни вечер Бог да ви благослови за добри бъднини !

Слава висините Богу !

На земята мир !

Между човеците благоволение !

2009-12-23T21:10:00.015+02:00

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

(2009 година)

Изображението е взето от ТУК

Всяка година една тиха и свята нощ идва със своята приказна вълшебност.

Всяка година всеки я чака по своему и всеки я посреща различно.

За едни тя наистина е тиха и свята нощ. Изпълнена с надежди и мечти.

За други пък тя е повод за веселби, шумни събирания и повод за претрупани трапези и снобска мания за пазаруване и подаръци.

Какво е за вас Рождество Христово ?

Тиха и свята нощ на надеждите или ...

... повод за суета ?

Честито Рождество Христово !
Дано Бог да чуе надеждите Ви !

За един рожден ден, една приказка и един спомен ...

2009-12-23T00:28:00.008+02:00

През далечната 1992 година Господ ми даде възможност да посетя Израел. Тогава всъщност станах хаджия. Там бях на едно странно съчетание на делово и туристическо посещение. Мой пратньор беше евреин, който се е родил в България и през 1951 година се е преселил с родителите си в Израел. В разказите ми съм го нарекъл Сами.

Преди време по молба на участниците в един известен интернет форум публикувах няколко разказа за тогавашното ми посещение. Тук ви предлагам четвъртия от общо пет публикувани тогава разказа. Имената на лицата в различните спомени са променени.

* * *

Хайфа тогава беше най-голямото пристанище на Израел – сега не знам, може нещо да се е променило. Ходихме там, защото всъщност централния офис на фирмата, с която водихме преговори беше в този град. За съжаление почти нищо не видях от града. Цял ден оформяне на формалности, чакане с часове чиновниците от София да се натуткат и ... най накрая договора е подписан, хайде честито. Освен Сами имаше още един сътрудник от израелска страна, чието име не научих, ама не го отчетох като голяма загуба, щото го виждах за втори път пък и се правеше на голяма клечка. То ние малките дръвчета нали да не сме пък по зле от тях айде де.

По програма щели да ни водят на официална вечеря в някакъв ресторант. Аз да ви кажа не знам защо ама по тия официалните нещо не си падам. Стоиш като изстукан по цяла вечер, па си придаваш важност, па трябва да се смееш и там дето не знаеш защо се смееш – бе не е за мен тая работа. И тук дойде спасението. “Какво ще кажеш да прескочим тая вечеря” – прошушна в ухото ми Сами. Ооооо ... с най-голямо удоволствие дето се вика. “Обаче ще трябва да отидем на една друга вечеря.” Абе вие евреите само вечери и събирания ва дай значиии. Сами се засмя “Такъв е живота приятел трябва да се живее някак си. Хайде давай няма да съжаляваш. Обещавам ти.” В това бях сигурен аз – е щом няма да има проблеми - с теб съм.

“Всъщност ще те водя на детски рожден ден. На един приятел на татко, внука му навършва 7 години, та и Сара (съпругата на Сами - б.м.) и мама и татко вече са там. Така, че оставаме само ние. Е ... ще има и други хора естествено.” Тук аз глътнах пинг понга (вид топче ако не знаете) и се опулих. Стига бе... аз си мислех, че по пътя някъде ще спрем нали. Ми аз никой не познавам там, пък и те не ме познават. “Е то за да познаваш някой все някога трябва да се запознаеш.” Ма Сами стига бе... нито ви знам обичаите, традициите нали ... ще взема пак да се изложа – мани тая работа. “Ооооо (засмя се тоя) аз ако знам, че ще се изложиш значи задължително отиваме. Твоите излагации са толкова весели и емоционални”. Поредния кръвнишки поглед... “Хайде стига деее. Много мразя значи, като почнеш да се правиш на интересен. Няма от какво да се притесняваш, тия са от съвременните еврейски семейства и всичко ще е наред. Нали искаше да видиш как живеем.” Давай тогава през някой магазин и да отиваме пък каквото ще да става. “Защо какво ще купуваме.” Е как какво бе подарък за детето, букет за домакинята, там някаква бутилка и аз не знам с какво и т.н. “Бе виж сега те мама и татко са се погрижили за всичко ти не се притеснявай.” Алоооуууу – в магазина моля иначе нали да нямаме после емоции (па макар и да са весели). Добре добре ...

Избрах топка ... то аз не знам какво се купува за подарък на дете, тогава (не че сега не е така) бях с две леви ръце и един среден мозък и всичко оставях на зайчето да избира (така викам на жена ми от първия ден в който се запознахме). Минахме през града та малко го видях. “Гледай тука ... тия бахайците са голяма работа. Гледах им проекта в кметството – тука ще става нещо грандиозно” – каза Сами и показа в дясно от пътя някакъв имот. Всъщност аз видях само един купол и една хубава ограда и май нещо като градина, ама там в нея се копаеше и строеше на поразия. “Аааа Сами аз съм слушал, че Бахамските острови са били хубави, така че тия си знаят работата.” Тук Сами започна да се залива от смях – моят слух явно пак ми изигра някаква шега”. “БахаЙците не са от Бахамските острови. Това е някаква нова религия. Появила се е в края на 19 век. Имат интересна философия между другото. Захванали са се да обединят всички религии, та да видим докъде ще стигнат.” Е... не бях чувал за тази религия досега. Впрочем преди около 4-5 години се срещнах с техни представители на един панаир на книгата в НДК и после поразрових в интернет за подробности.

Пристигнахме. Широки усмивки, любезно посрещане минахме през един добре обзаведен хол и се озовахме в един заден двор направен направо като една китна градина.

Между другото дали от уважение или наистина детето си хареса топката. От мен да знаете еврейските деца умеят да се радват, и са с едни такива... големи очи. Бяха около десетина деца от всякаква възраст. Имаше даже един по-голям батко (на около 14 – 15 години) и една кака, и ... едно мъниче (май на около година две), за което както забелязах после всички деца държаха да се грижат и да го пазят.

“Ооооо кой е дошъл.” Възкликна баба Мати (майката на Сами - б.м.). “За него ви разказвах преди малко, страхотно момче е, внук е на наши приятели от България. Хайде избирай си място и сядай.” Всъщност хората сега пристигаха. Домакините пък много държаха да ме представят на всеки. Това е наш братовчед, това е брат на таткото, ето още един брат, това пък е сестра на майката, това пък е братя на единия от дядовците и т.н. И така лека по лека се събрахме към 30-40 човека. Евреите знаят как да се веселят между другото и много са шумни (до тогава си мислех, че арменците държат първото място по шумно поведение).

Нямаше натрупана маса както правим ние българите на такива поводи. Домакинята беше решила да е нещо като шведска маса, всеки си взима по нещо и сяда там на някой стол и си приказват. После разбрах, че това свекърви, тъщи, сестри, приятелки всички са се включили и помагали, за да може и домакинята да не се измори и да е свежа на празненството. Впрочем всеки, който идваше носеше по нещо, та накрая се наложи мъжете да сложат още една маса.

А децата... децата разбира се си играеха точно като нашите деца. Рожденика естествено беше най-важната личност. Малко ще си спестя впечатленията, защото тука в този подфорум сте говорили достатъчно за децата и моето впечатление, че те са вся и все за хората в Израел се потвърдиха. По едно време групата деца се събра и почнаха нещо май да се уговарят или съвещават. После застанаха пред едната баба на рожденика, той нещо и каза и ... бабата запя някаква песен. Много хубаво пееше между другото бабата, а и песента беше някаква балада явно и много красива. А децата бяха насядали по пода и я слушаха в захлас. Другите също млъкнаха и май даже си тананикаха. След като свърши песента помолих Сами да ми обясни какво става. Явно и той не знаеше, та попита таткото на рожденика. Оказа се, че рожденика имал право на три желания към гостите и това било първото. Така решили в семейството.

Второто желание беше единия дядо да покаже шапката си дето я носел като военен, ама не само да я покаже, ами да я даде да рожденика и той да я поноси. Дядото май малко с неохота отиде някъде и след малко се върна с нещо като офицерска военна шапка и я сложи на главата на детето. То пък изпъна телцето си, застана гордо, а другите го гледаха с някаква благородна завист. Дядото ... май му се появиха сълзи, бабите, лелите там и каквото и да са гледаха с някакво умиление, а таткото скочи грабна фотоапарата и започна да прави снимки.

После бандата дечурлига отново се събраха да измислят следващото желание. По едно време забелязах, че ме гледат някак си странно. “Самиии ... тия деца нещо замислят за мене.”- изпелтечих аз. “А да бе точно пък за теб мислят” – рече той и ги погледна все пак. “Хм... май ти ще си следващия.” – засмя се той. Слушай ей... как така следващия бе. Аз ако трябва да запея например гостите ще избягат на втората секунда, я давай там да си тръгваме хайде. “Спокойно бе. Нищо няма да се случи. Седи мирен.” Седи мирен амаааа докато още изреждаше той уверено тия слова и бандата се изправи пред мен, а аз естествено явно съм ги изгледал като интелигентна пуйка на философски диспут.

“Извинете. Ще ми разкажете ли една българска приказка.” Изрече желанието си рожденика. Вярно не беше в ония странен детски заповеден тон, с който бяха обявени желанията пред дядото и бабата, а с някакъв умолителен. Тук вече таткото нещо почна да обяснява (но не като нас нали да се кара и да вика, ами с някакъв уважителен, но в същото време твърд и убедителен тон). Детето май се сконфузи и любезната усмивка изчезна. “Какво става ?” – попитах Сами. Таткото обяснявал на детето, че все пак съм от чужбина, за пръв път идва у нас и не е редно да го притесняваме пък и госта ни не знае иврит и няма начин как да им разкаже приказка.

Като видях разочарованото дете нещо от вътре ме превъртя (е баща съм все пак и аз де). “Един момент моля. Я чакайте малко.” – казах аз. Всички се обърнаха към мене, а Сами ме изгледа учудено. “Щом детето иска приказка, ще я има.” Сам се насадих аз на пачи яйца, ама тоя път никой не ми е виновен. Таткото почна да се извинява, те децата ще измислят сигурно друго желание, дядо Барух, (бащата на Сами - б.м.) който беше седнал до мене също каза, че не е нужно – обаче да ме извиняват, ама детето си има желание, днес е рожденик и толкова.

Сега тука е мястото да обясня, че преди казармата играех близо 5 или 6 години в самодеен куклен театър (марионетен – куклите на конци) та имах там някакъв тренинг да се правя на маймуна и да импровизирам.

“Я банда. Хайде тука на двора. Сядайте на тревата и да почваме.” И така в кръг насядаха децата, а двама мъже (аз и Сами, който ще превежда) с официални костюми се настаниха сред тях. Аз пък през това време трескаво мислех каква приказка да разкажа (не че не знаех, ама като не зная сега пък коя е българска). Ааааа вярно бе... Я да им разкажа аз тая за житената питка на Каралийчев. Вярно не е точно народна, ама си е българска все пак. Пък и що ли да не взема малко по така съвременна да я направя аз. Децата вече ме гледаха с любопитство и чакаха. “Само не като картечница – молят те, по бавно я разказвай” – отсече Сами.

И такаааа ... Решила баба Цонка да омеси питка. Внуците и били на гости и решила тя да ги почерпи с нещо хубаво. Взела брашното сипала го в една купа, добавила там вода, мая и други работи и почнала да месииии. Вие деца знаете ли как баба меси тесто ? ... Хитра работа ейййй – веднага рожденика викна на баба си да каже как меси. А бабата ... аз меся с миксер. Аааа с миксер, ама не става така. Нашите баби още месят на ръка. Ето така ... и показах аз някакви странни движения на коляното си. И... децата веднага почнаха да го повтарят. Хайде сега малко на обратна страна – хоп на другото коляно. И децата хоп и те на другото коляно почнаха да месят нали питката.

Като я омесила, позагладила я (загладихме всички питката), метнала я в печка да се пече (тогава още не знаех аз че трябва и да втасва, ама както и да е – съвременни хора сме, бързаме и ще я караме по съкратената процедура). Тука се почна с въпросите. Каква печка – газова ли ?. Не бе ти пък от оная електрическата дето мама пече кекса. Аха ясно. Добре, че тука пък не се намеси мама Мати да пита на каква температура се пече, че хептен щях да я оплескам. Отговорих аз, че бабата Цонка живее на село и още не е модернизирана и пече в печка на дърва и въглища. Децата бяха много изненадани, но все пак приеха факта.

Та значи опекла баба Цонка питката. Извадила я, увила я в една чиста кърпа, турила я на масата да чака за обяда и излязла на двора да види какво правят внуците. А питката поседяла поседяла пък и омръзнала и си рекла “Що не се разходя аз да видя малко свят ?”

А ... ама вашите питки в България приказват ли ? Е ... не приказват, като тукашните са си ама това е приказка, а нали знаете, че в приказките всичко е възможно. Аха... – съгласи се на бързо един около пет шест годишен малчуган. И такааа ... измъкнала се питката от кърпата скочила промушнала се през полуотворената врата и се търкулналааааа по пътяаааа. Тука топката прие ролята на питката ... взех я и я търкулнах към първото дете, то пък към второто, онова пък ... към единия дядо (оказа се, че и част от възрастните се бяха присъединили към нас) и така докато питката се върна при мене.

Търкаляла се тя търкаляла и изведнъж ... бум блъснала се в една мишкааа. Било още сутрин рано и мишката играела гимнастика. Всъщност тя играела аеробика нали и за да не буди децата, пуснала касетофона, турила си едни слушалки и започнала да играе патешкия танц. Знаете ли го ? И показах аз там първо три такта с ръцете нагоре, после сгъваме ръцете в лактите и ги размахваме като крила, сетне пък завъртваме задника три пъти... (не знам дали го знаете тоя танц – много известен беше на времето). Тук пък таткото скочи (и той завалийката беше дошъл да слуша приказката) отиде до касетофота и... пусна мелодията. А стига бе ... не вярвах, че и тука я знаят. Деца, баби, лели, дядовци ... всички играеха патешки танц (е ... не всички възрастни ама по-голямата част).

Оппааа помислих си аз – измъкнах се лесно тоя път. Да ама неееее .... Тъкмо си седнах на стола да се радвам аз на танците музиката свърши – рожденика изключи касетофона и ... “И после...”

Ами послееее ... Айде сядайте пак на земята (броя на слушащите се увеличи с още две лели). Мишката поскочила от страх. “Ох, че ме изплаши” – казала тя и си свалила слушалките на вратлето. “Ти пък какво си ?”. Питка съм – не виждаш ли ? Сутрин баба ме омесила (пак почнахме да месим) после ме е загладила (айде загладихме я), метнала ме е в печката (метнахме питката) да ме опече и като се опекох реших да видя малко свят. “Аз пък не знаех, че питките и те ходели на екскурзия.” отговорила мишката (нали ме разбирате, че всичко импровизирах, щото точно в тоя момент помнех само идеята на приказката, но не и самата нея). Аз съм съвременна питка, ние така правим сега преди да ни изядат, ходим на екскурзии. “Оооо ама ти и за ядене ли ставаш. Я тамън както не съм направила закуската на децата, да те пробвам аз тебе” рекла мишката и подгонила питката. Да ама нееее ... питката била по-бърза и се търкулнала, а мишката забравила, че слушалките и били на врата, хукнала да я гони, обаче слушалките се опънали и хоп тя се спънала и паднала по гръб.

Търкаляла се тя, търкаляла (тука топката отново влезна в ролята си и започна да се търкаля между насядалите) и хоп блъснала се в нечий крак. А това било ... камилааааа. Тук Сами ме погледна изненадано. “Стига бе, ама вие и камили ли имате вече в България”. Е ... намират се чат пат - в цирковете нали и в зоопарка, а даже една се беше появила по плажовете на морето. Аха...

Та значи понеже било сутрин нали и камилата също играела гимнастика.

Между другото по социалистическо време, даваха по нашата телевизия едно предаване “Атлас”. В него показваха много филми за различни краища от света и от там съм виждал как камилите ходят плавно плавно (или поне само това показваха де – то аз камила не съм виждал даже и в зоологическата градина и само след три дни щях да се кача за пръв път на такава).

И как правела само гимнастика. Много грациозно и бавноооо. Първо въртяла бавно главата си на едната страна. Ето така рааааз дваааа хоооп (много бавно правех аз почти забележими кръгове с главата си на дясно и на това хоооп изпъвах леко врата си) и дига опашката. После пак така на другата страна рааааз, двааааа и хоооп (тука вече децата правеха това движение заедно с мен). А така. Сега пък напред (хайде пак едни много леки едвам забележими кръгови движения на главата напред) раааз дваааа и хоооп – тоя пък пък си дигнала десния крак. И точно тогава усетила, че нещо я ударило по левия крак.

Навела се камилата...после даже легнала. Наклонила първо главата си на една страна (тук и аз наклоних главата и естествено и децата) премигала два три пъти бавно (премигах и аз и децата също, а вече забелязах, че и някои възрастни го правеха). После решила да проучи по подробно какво е това и наклонила главата на другата страна, че да види питката от двете страни. Пак така премигала два три пъти (да не повтарям, че всички премигахме нали). И запитала бавнооо и провлаченооо.

“Мдаааа .... ваша милост извинете, като какво е ?”. Питка – отговорила нашата героиня гордо. “Хм... питка казвате. И по какъв повод извинете сте насам ? Защото по нашите места тука, много много питки не се срещат. То всъщност, като се замисля май още не съм срещала, така да се търкалят по пътищата, ама то аз вече на нищо не се учудвам. Ей на вчера возих една англичанка например. Сто кила, че и нагоре. Направо ви казвам като мях с овча лой, така се накланяше по пътя, че едвам пазех равновесие да не се обърна по пътя.” Тука неясно защо дядо Барух започна да се превива от смях, а баба Мати ме гледаше с някакво странно възхищение. Децата също започнаха да се хилят, до като по едно време голямата кака не извика “Тихо. Чакайте да чуем нататък.”

И тук питката почнала пак. Сутрин баба ме омесила (пак почнахме да месим) после ме е загладила (айде загладиха ме я), метнала ме е в печката (метнахме питката) да ме опече и като се опекох реших да видя малко свят.

“Ааааа ... то сега пътешествията са модерно нещо.” – отговорила камилата (аз се стремях нали да говоря със съответната интонация - не че знаех как говорят камилите де - така едно бавноо, провлаченооо и тържествено). “Даже съм слушала, че хората сега летели в космоса, а и животни даже (май бяха кучета). Оххх и аз така си мечтая, да пообиколя малко свят, пък защо не и в космоса да ида да видя какво има. Ония ден например возех един японец. Един такъв нисичък слабичък, да го духнеш и ще падне. Той пък завалийката вместо да се държи за самара седнал снимки да ми прави. Три пъти пада по пътя. Но ти разправям сестро ... възпитание. Пада си човека нали, ама става, па ти се усмихне (тук се опитах да се усмихна като японец) па ти се поклони нали. То и аз му се поклоних от уважение де. Лягах той се качваше и пак продължавахме. Не е като някои дървеняци дето като паднат и почват да викат, като че ли аз съм виновна. А аз не съм случайна камила все пак.” Дали от интонацията с която разказвах приказката, или пък от маймунджулуците (разни ми ти усмихнати японски физиономии) или от друго ама дядо Барух вече се пляскаше по коленета с ръце и се смееше със сълзи. Две от децата бяха легнали на земята и се държаха за коремите, а една лелка се беше подпряла на касата на една врата, държеше някаква табла с чаши, хилеше се на глас, а чашите се тресяха.

Аз малко се притесних де, не че не съм бил пред публика ама като не знам сега на какво реагират. “Да взема да спра ааа ?” попитах Сами. “Глупости. Да не си го и помислил даже. Аз за пръв път слушам камила как разсъждава. Пък и да ме извиняваш ама такова шоу никъде го няма”- каза Сами смеейки се на глас и със сълзи. Тук каката отново се намеси и въдвори ред за да чуят продължението. “И после ... ?” – погледна ме тя въпросително.

“Впрочем вие питките не бяхте ли едно време за ядене ?”. Тук питката направила все пак две три крачки назад – “Да за ядене сме.” Камилата проточила малко врата напред и запитала “Ми да взема да те опитам ?”. Питката обаче отговорила уверено “Не може.” А камилата се учудила “Защо ?”. Ми нали каза, че не си случайна камила. “Така е... Аз съм четвърта братовчедка на личната камила на един шейх. Възпитавана съм в много добро семейство. Даже като по млада съм играла в балет, играех Шехерезада. Много ме бива и по ориенталските танци. Голяма кариера щях да направя, ама се омъжих и нищо не стана”. Баба Мати вече беше се превила на стола и не можеше да си поеме дъх. Дядо Барух се заливаше от сълзи “Ох камила балет. Добре, че не е играела лебедово езеро.” Сами не можеше да превежда, хилеше се и на пресекулки казваше по няколко думи и пак почваше луд смях. Таткото на рожденика се смееше с някакъв гръмогласен глас, а лелката с таблата предвидливо я беше сложила вече на масата.

Тамън да продължа и Сами ме помоли “Ох чакай малко моля те. Не мога повече. Да ви имам българските приказки.” Е почаках какво да правя, ама каката тоя път вече губеше търпетие. На бърза ръка строи и възрастни и деца и ... погледна ме така, че да разбера че чака продължението.

“Е как тогава такава образована и възпитана камила ще яде случайни питки, които се въргалят по пътя.” Камилата се замисли изправи се, погледна гордо напред и рече “Права си... Случайни питки ние не ядем”. А питката използвала случая и се търкулналааа по пътя. Тука отново топката започна да се предава от дете на дете, от дете на възрастен и т.н. Само, че тоя път някое дете трябваше буквално да я издърпва от ръцете на някой възрастен, защото той я задържаше и се смееше, пък децата си искаха приказката, а не да гледат как се смеят тия възрастни.

И изведнъж пред питката се изправила една змия – кобра. “Е сега ако ми кажеш, че и кобри имате вече.” – изгледа ме учудено Сами. Е нямаме кобри, ама такава змия пък ми дойде на акъла, ама ако не ти харесва избирай там пепелянка, тъща, усойница, свекърва, смок, жена – избор голям. Тук Сами се засмя и реши все пак да е кобра.

Та нашата кобра била от съвременните змии с черни очила и шапка на главата. “Сссссссссссст малката къде така бе ? Що не гледаш къде караш ? За малко да ме пребиеш” изсъскала змията (и аз изсъсках нали, ама така изсъсках, че най-малкото дете се скри зад гърба на най-големия батко и започна да ме гледа зад рамото). “Моля моля. Аз си се движа правилно, а вие сте навлезнали в насрещното платно.” Тук змията погледнала над очилата и видяла, че наистина се движи неправилно. “Права си. Ама то с тия черни очила нищо не виждам. А ти на къде си тръгнала.”

Хайде пак нали там за месенето на бабата, печенето и тем ми ти подобни. “И какво много ли свят видя ?” О дааа казала питката, видях се с една мишка и с една аристократична камила. “Мишка ли ? Коя мишка ?” попитала кобрата. “Мишката Сийка.” – отговорила питката. Тук Сами започна да превежда обаче се сети нещо и се обърна към мене “Това сийката някаква порода ли е?”. Не беее това е името на мишката. Аха... каза той и обяви, нали че мишката се казвала Сийка, а дядо Барух тъкмо се беше по успокоил малко и отново се разсмя на глас. Тамън да продължа и едно от децата запита “Чакай чакай ами камилата как се казва ?”.

А сега де... “Сами как им викате тука на камилите бе ?”. Е как им викаме ... ми камили, как да им викаме. Не бееее ... някакви имена нямате ли си. Ние щото нали у нас прасетата са Гошо, па магаретата Марко, кучетата повечето са Шаро и т.н. “Е откъде да знам. Аз да нямам камили, пък и до сега не съм кръщавал такива. Казвай там някакво име и да продължаваме” – отговори той. Аз понеже много не бях запознат с местните имена и се замислих. И .... камилата се казвала нали ... Иванкааааа. След като беше обявено името на камилата, дойде естествено въпроса и за името на змията. И докато го измисля се почна някакъв разговор между децата и Сами. После разбрах, че на децата им се сторили много странни тия имена нали за мишка и камила, ама Сами им обяснил, че все пак съм от България и нищо чудно там хората да си имат други имена за животните.

“Петранка !” – изрекох аз. “Петранка. Ъъъъъ ... коя Петранка ?” – попита учудено Сами. Е какво сега... и фамилия ли да и измислям на тая кобра бе ? “Ааааа кобрата ли бе ?” – сети се Сами и името на змията беше обявено официално. Баба Мати вече се задъхваше от смях и махаше с ръка. Дядо Барух се беше хванал за главата и се тресеше целия, а Сара буквално беше легнала в скута на жената до нея и се смееше с пълен глас. Ми кво да правя бе – като си нямам на понятие как се казва една змия, това ми идва на ум.

“Сийчето лиии ?” – попитала змията. “Ооооо ама ние със Сийчето сме много големи приятелки – ти не знаеш ли. Знаеш ли колко често си играем на криеница. Тя се крие пък аз я търся. И аз нали съм добричкаааа се аз я търся” – казала змията и направила една такава миловидна и усмихната физиономия. “А тя къде е сега, че да ида да я видя пък да пийнем по едно кафенце”.

Питката обаче веднага се досетила какви са намеренията на змията. “Виж какво, аз може и тая сутрин да съм изпечена, ама все пак съм пекана и не съм глупава.”- сопнала се нашата героиня. “А така лиии... не си ли глупава” казала разочарована змията. “Не съм я.” – отговорила гордо питката. “Ссссссслушай веднага казвай къде е мишката, че иначе ще те изям тебе – както съм гладна” казала змията и посегнала да захапе питката, ама очилата и паднали и попречили да я уцели. Питката използвала този случай и се търкулнала отново по пътя.

Айде топката отново. Аз през това време нали уточнявах маршрута. Тука направила ляв завой, после минала на четвърта скорост. “Каква четвърта бе, нали се търкаля, а не е с кола ?” – попита учудено Сами. Бе образно казано бе човек, демек се забързала. Сами обаче преведе буквално, а едно дете попита майка си, техните питки на каква скорост се търкалят ...

Та значи търкаляла се тя питката докато в един момент върху нея се стоварило нещо рунтаво.

А то било една маймункааа. Тошко Африкански казах аз (за да не ме питат после как се казвала пък маймуната). Маймуната била акробатка и тъкмо правела тренировки на едно дърво, ама нещо не се хванала правилно та паднала на земята върху питката (мелейййй ако ме чуеше Ангел Каралийчев от някъде на какво заприлича приказката му).

“Ти пък какво си ?” – попитала маймунката учудено. Питка съм – отговорила пък питката. “Моля моля. Тука по нашия край питки не растат” – констатирала маймунката. И тук питката нали пак обяснила за месенето, па за печенето и т.н. Маймунката обаче не и се слушало много, а пък била и много гладна, хванала питката и я изяла. И приказката свърши туууук .... Последва едно “Еееееее” от децата, ама съжалявам всяка приказка си има край.

Имаше разбира се аплодисменти, станахме и се насочихме към столовете. “А ти ми разправяш, че щяло да бъде скромно и нямало да каним артисти тоя път. Искам да го поканите и на моя рожден ден.” – казваше каката на таткото.

Децата обаче се курдисаха пред мен и като се започна едно разпитване. Кажи сега... на какво играят децата в България, а всички ли татковци разказват така интересно приказки, а какво ядат, а карат ли ги да ходят на училище, а вие имате ли си пустини ... На тия грейнали личица и топли и любопитни очи как да откажеш и да не разказваш. Тук и дядо Барух се намесваше и им разказваше за България. Възрастните също слушаха с интерес. Впрочем дали бихте се учудили, че сега дори и не си спомням с какво ни черпиха на този рожден ден.

Тръгнахме си със Сами и Сара. Дядо Барух и баба Мати щели да гостуват на техния си приятел. Разделяхме се с домакините, когато каката на рожденика дойде при мен и носеше една купа с бонбони. “Вземете моля ви. Занесете в България на вашите деца, да се почерпят. И да ги доведете тука на гости да си играем и да ни разкажете още една приказка.” И ... изсипа половината купа в джоба ми.

След време в София ... Дъщеря ми развиваше поредната бонбона и слушаше в захлас за децата на Израел и как посрещаха те рождения си ден. “Интересно. А ти на мен никога до сега не си ми разказвал приказка” ...

КАРТОФЕНА ПЪРЛЕНКА

2009-12-22T11:21:00.011+02:00

КАРТОФЕНА ПЪРЛЕНКА

Идеята за това ястие ми дойде от родопските пататници. Не съм сигурен дали е моя или и някой друг я е правил вече, защото няколко дни след като я публикувах в един от известните форуми споделиха, че са я видяли и на екран в едно известно сутрешно телевизионно предаване. Но както и дае ако и някой друг се е сетил преди мен и я е споделил нека да ме извини, че я повтарям.

Та значи трябват ви около 3-4 голями картофа, които обелвате, измивате и нарязвате на много тънко като за чипс. Аз си имам едно ренде (не е на Вьорнер) та ги минах през него, ама ако пък не ви се играе пробвайте да ги рендосате на едро.

Ако те сте в пости може да си приготвите и сирене (него го натрошвайте) и при всички случаи любимите ви подправки (аз ползвах чубрица, шарена сол и чесън на прах).

Имате два варианта да я приготвите:

ВАРИАНТ І: В микровълновата печка поставяте директно върху чинията лист хартия за печене. Нареждате един пласт картофи като ги застъпвате помежду им. Така като ги застъпите нишистето на картофите после ще ги спои (залепи). Наръсвате със сирене и подправки и отгоре нареждате втори пласт от картофите. и отгоре ръсите с подправките. По желание всеки слой от картофите може да вамажете с олио (аз ги намазах с четка), но това не е задължително. Пластовете не трябва да са дебели. Като ги наредите ги понатискате лекичко. Пускате печката на максимална мощност за около 7-8 минути или докато горния слой картофи леко покафенее. Приготвяте си втори лист хартия за печене. Слагате върху пъренката, хващате двата листазаедно изваждате ги от печката, обръщате и връщате обратно. Така долния слой сега ще стане горен. Наръсвате и него с подправките и пускате за още около 7-8 минути.

ВАРИАНТ ІІ: Печенето става в тава за печене, във фурната на печката по описания начин. Там вече трябва да си познавате печката затова време няма да ви кажа. На средна температура в средата на печката отгоре и отдолу, докато горния слой картофи покафенее. Проверете дали и отдолу са се изпекли или само са се задушили. Ако са се задушили повторете номера с хартията за печене и обърнете пърленката.

ВАРИАНТ ІІІ: На огнище в сач. Е те това вече е класика и носталгия. Тук обаче няма хартия за печене, а се намазва сача с мазнина. Като се запече хубаво отдолу се опитваме да обърнем пърленката да се запече и от другата страна.

Имате всякакви възможности за плънка - тук ви предложих сирене, но избора си е ваш. А може да я приготвите само от един слой без никаква плънка.

Приятен апетит !

Защо направих този блог ?

2009-12-22T02:58:00.003+02:00

Аз имам лична интернет страница:

http://www.poptolev.eu

Там естествено нямам проблеми да публикувам всякакви материали. Проблемът обаче се състои в това, че коментар към материалите там може да направи само лице, което е регистрирано. В моят сайт регистрираните посетители не могат да се крият зад псевдоними и може би това би притеснило някой да изрази свободно мнението си.

Ето защо реших да открия този блог, където ще публикувам част от материалите от моята лична интернет страница и където всеки желаещ може да ги коментира.