СТАРИТЕ СНИМКИ

                              


СТАРИТЕ СНИМКИ

Това са баба и дядо. Дори не съм се сетил да питам мама, кога е правена тази снимка.

Баба ми е починала, когато съм бил на месец и нещо и ме е виждала само на снимка от моето кръщене.

Винаги когато ходя при майка ми на гости и я погледна снимката винаги усещам някаква топлина, спокойствие и ... може би някаква носталгия. Необяснима носталгия (пък дори и майка ми май не е била родена тогава, когато е правена снимката).

Дали няма някаква нишка, която ни свързва с живота и миналото на нашите предци ?

ЕДНА УСМИВКА ОТ МЕН ЗА ТЕБ

            


ЕДНА УСМИВКА ОТ МЕН ЗА ТЕБ

Усмивката е от Жасмин (моята внучка).



   

"СЛАДКО" ОТ ФУРМИ

"СЛАДКО" ОТ ФУРМИ

Сега ... дали това е сладко в истинския смисъл на думата няма да споря. Не му измислих друго име, така че така ще го наричаме в тази публикация.

Трябват ни около килограм фурми., които заливаме с вряла вода, захлупванем ги и ги оставям около 10-15 минути. Така те омекват малко и люспите почти се отделят. След това обелваме люспите, обезкостяваме ги и ги нарязваме наситно. Доста лепкава работа е предупреждавам, ама то всъщност това му е само дерта.

Нарязаните на ситно фурми заливаме с вода толкова, колкото да ги покрие и ти пращаме на котлона да се варят, докато изври водата. После може да ги намачкате с вилица или пък да ги пасирате с пасатор.

Ами това е...  Фурмите са достатъчно сладки за да им добавяте захар.

Сега естествено да обсъдим различните варианти:

- това което виждате на снимката е със сусамов тахан и глюкоза - малко ми бяха фурмите и реших да увелича обема на сладкото.

- вие естествено може да добавите да кажем я лимон, я канела, я карамфил, я кардамон (бе това дето ви хареса нали) за подобряване на вкуса.

Приятен апетит !



             

РОДОПСКИ ПАТАТНИК

РОДОПСКИ ПАТАТНИК

Има няколко варианта да си направите родопския пататник. Някои даже го правят с кори за баница, но това по-скоро е родопски клин, а не пататник. Аз ще ви разкажа за варианта, който съм видял от една баба от едно смолянско село.

Нужните продукти:

- килограм картофи;
- едно яйце;
- джоджен (или друга подправка по ваш вкус);
- сол на вкус

После ще развием и различни варианти.

Картофите ги настъргаваме на средно ренде. Поизцеждаме ги леко от водата и омесваме с едно яйце, подправката и солта.

Навремето бабата си имаше нещо като сач и "наплескваше" хубаво тази смес върху намасления сач и слагаше на огнишето да се изпече. После успяваше "да го приплъзне" върху една голяма чиния и да го обърне отново върху сача за да се изпече и от дргата страна. Ние обаче имаме си сач, ама си нямаме огнище, пък и печката ни пече и от долу и от горе, затова модернизирах малко изпичането.

И така ... върху една малка тавичка слагам хартия за печене и отговоре с "припляскване" успявям да разнеса сместта, така че хем да я уплътня хубаво, хем да я разнеса равномерно. Гоня дебелина около един пръст  (ако ме питате мен не го правете много дебел). Слагаме тавичката във фурната на най-долното ниво и изпичаме от долу. За съжаление аз готвя на око и никога не засичам време, но ако ви трябва критерий отгоре сместта хубаво е "изсъхнала". След това премесваме на по горно ниво и пускаме фурната отгоре и печем и отгоре. И в двята случая (отдолу и отгоре) печем на около 200 градуса.

И сега обещаните варианти:

- във варианта показан на снимката съм добавил сирене и праз лук, а когато тръгнах да го печа отгоре да наръсих настърган кашавал;

- в сместта може да добавите и домат и мляна червена чушка - и изобо нямате никакви проблеми да добавяте сухи продукти, които ще подобрят вкуса според вашите изисквания;

- картофите имат достатъчно нишисте и по време на пости може да пропуснете яйцето - ако искате да имате по-голяма сигурност добавете например нахутено брашно или пък смлян нахут от консерва.

Приятен апетит !

ИДЕЯ ЗА КРЕМ-ЯХНИЯ

ИДЕЯ ЗА КРЕМ ЯХНИЯ

Този път няма да има рецепта, а ще говорим за идея. Иначе на снимката виждате телешка крем-яхния с боровинки.

Всъщност такава яхния естествено може да сготвите с всякакво месо, а защо пък не и без месо като го заместите да кажем с някакъв зеленчук.

И така на вас оставам да прецените, как ще приготвите месото до пълна готовност. Ще го варите ли (както аз направих с телешкото), ще го печете или пържите - това няма никакво значение, стига да сте го приготвили според вашите вкусови предпочитания.

Отделно обаче сварете картофи, моркови и други подходящи за сезона зеленчуци (аз съм прибавял и тиквички и карфиол и зелени чушки и каквото имам естествено). Количеството и съотношението естествено пак зависят от вашите вкусови качества, но аз ви препоръчвам картофите и морковите да са водещи.

След като сварите зеленчуците ги пасирайте (не го правете обаче на бързи оброти, защото пюрето ще стане нещо подобно на желе или мека гума). Тъй като морковите в пасиран вид са трудно разтворими капнете няколко капки алкохол (аз работя с вино) и пак разбъркайте пюрето.

Към готовото пюре добавете настъргани пресни домати (ако пък нямате не повече от една две супени лъжици доматено пюре) и една или две чаени лъжици (с връх) захар. Хубаво разбъркваме да стане хомогенна смес.

Сега се връщаме в тенджерата. Нарязваме няколко глави лук. Желателно да е на едро - може на кръгове даже (в моето семейство имаме "противник" на лука и затова на снимката той не се вижда тъй като е нарязан на ситно). Малко олио се загрява и в него слагаме лука като го оставяме да се позапържи съвсем леко и веднага добавяме вода, колкото да го покрие и оставяме лука хубаво да се задуши (би било добре да добавим да кажем някаква зеленчукова подправка - например от тази на Маги или пък бульон). Като се задуши лука прибавяме при него вече приготвеното месото и дето викат бабите го оставяме колкото да го хване огъня демек с едно две завъртвания (разбирай разбърквания). Този етап е на бавен огън. Да не включите котлона на шест и да овъргаляте ситуацията. И въобще това ястие се готви на бавен огън.

Сега ... точно в тази фаза започва едно кършене на ръце, колко аджиба да е водата, че видите ли да не се разреди пюрето после и вместо на крем-яхния да го направим например на супа. Ама хич не му се притеснявайте, турете си ако искате и два литра вода никакъв проблем. Само, че като се свари лука и месото махате цялото количество вода. После с нея пък разреждате пюрето до необходимата гъстота и продължавате напред. А какво да правим с останалата вода ли ? Ама тя останалата вода всъщност се е превърнала в един лек бульон. А ... видяхте ли, сега ако трябва и да обяснявам за какво може да се използва този бульон ще трябва да открием друга тема.

Сега пък идва ред на пюрето. Ако е много гъсто взимаме от бульона в който са се задушвали лука и месото и леко разбъркваме и после пюрето отива в тенджерата. Веднага добавяме подправките (аз работя с босилек или мащерка, вие си сложене това което предпочитате). Пробваме на сол и оправяме и тази ситуация ао е необходимо и някъде така след 4-5 минути махаме от огъня.

Това ястие може да се приготви и като вариант за сос. Тогава в него няма месо, а лука се нарязва много на ситно. Ако имате останали от предходната вечеря например пържени кюфтета или пък да речем наденица на скара, а може би и сварени кренвирши - ето ви един вариант за обоготяване на асортимента.

Аз правя варианти, в които добавям боровинки или сухи сини сливи. Боровинките всяко лято жена ми ги измива порцира и слага в камерата на хладилника, защото у нас са на почит и се им намираме някакво приложение. До скоро бяха хит в разните сладкиши, ама от година две насам им намерих приложение и в ястията.

Независимо, че ползваме пюре от картофи и моркови няма проблем в ястието да прибави сварени едро нарязани такива. Ако си падате пък към по екзотичните ястия, направете пюрето изцяло от моркови и червено цвекло (тук съотношението е 3:1 в полза на морковите). Ейййй ... ама ако знаете как вървят сварени яйца разполовени на две и залети със сос от моркови и цвекло ... идея си нямате. Ама знаете ли, ако пък смело сложете и една лъжица горчица какъв вкус се получава.

Ето ви един друг вариант:

 

Това е пилешкия вариант. Този е с гъби. Между другото понеже част от картофите по желание на децата трябваше да ги оставя в манджата, този път в пасирането превес имаха морковите и добавих топено сирене (5 триъгълничета). Този сос наистина е неуписуем и ви го препоръчвам.

Приятен апетит !

Ръжено-пълнозърнест хляб.

РЪЖЕНО ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ХЛЯБ

Нека преди това да кажем няколко особености за самият хляб:

1. Това не изцяло ръжен хляб. Така, че хората които имат проблеми с глутена не би трябвало да го консумират.

2. Изцяло ръжен хляб се приготвя изключително трудно и изиска доста време. Приблизително между 5 и 6 дни ако нямате предварително приготвена ръжена закваска. Хлябът, който ви предлагам също изисква повече време за приготвяне.

3. Изцяло ръжения хляб не може да бухне толкова много като нормалния хляб.

4. От този хляб също не очаквайте да е пухкав и мек като белия хляб, но пък по моя лична преценка има страхотен вкус.

5. Количеството е голямо, така че няма проблемът да си редуцирате количеството на продуктите според вашата необходимост.

И така сега да видим какви са необходимите ни продукти:

- Топла вода - 500 мл
- Бяло брашно - 125 гр
- Пълнозърнесто брашно - 275 гр
- Ръжено брашно - 300 гр
- Олио (или зехтин) -  2 с.л.
- Пчелен мед - 2 с.л. (или глюкоза 3 с.л.; или 6-7 пюрирани фурми)
- Сол - 2 ч.л.
- Жива мая - 15 гр. (или суха мая - 1.5 ч.л)

 Как да приготвим този хляб:

ЗАПОМНЕТЕ !!! През цялото време трябва да поддържате топла среда за приготвяне на тестото.

1. Залейте с гореща вода (около 40 градуса) ръженото брашно така че да получите нещо като гъста каша подобно на боза.  За това първо сложете ръженото брашно в някаква по-голяма купа и след това доливайте водата. После тази купа покрийте с някаква кърпа и я сложете на топло място да престои колкото се може по-дълго време. Нека това време да не бъде по малко от 45 минути, като постоянно имате грижата да поддържате топла среда.
 

Ако ще приготвяте хлябът в машина, тогава я загрейте предварително, после пуснете програмата за месене и втасване да разбърка ръжената каша хубаво и я прекъснете. И пак така поддържайте топла среда и оставете, колкото се може по продължително. Аз лично от време на време пускам програмата само за печене и я оставям една две минути.

2. Маята натрошваме и заливаме с топла вода (не повече от 30 градуса) с една две щипки захар, и толкова брашно, че пак така да се получи гъста боза. Оставяте я на топло тази кажа за да се активира много хубаво маята.

3. Като мине необходимото време от престоя на ръжената кажа прибавяме към нея по-голямата част от останалата вода (нека да не е всичката и да е топла) медът, солта, и олиото и разбъркваме хубаво. Ако работите с машината пускаме отново програмата за месене и втасване, да поразбърка хубаво продуктите и изключваме програмата.

4. От тук нататък ви трябват силни ръце, ако нямате такива  за начало си вземете  ако трябва и миксер, а ако работите в машина за хляб нямате проблеми. Добавяме приблизително около 2/3 от предвиденото  пълнозърнесто бращно, цялото бяло брашно и маята. Почваме да бъркаме докато получим хубава гладка косистенция. И СЕГА ВНИМАНИЕ !!! Ако сте получили меко тесто, което се отделя от стените (тесто - не каша) това ви е достатъчно. Ако пък още е рядко тестото, продължаваме да добавяме от пълнозърнестото брашно. Като омесим меко (на мен даже много често ми е и лепкаво) тесто го оставяме някъде на топло да втаса. Доста продължително втасва някъде около час и нещо. Аз следя обема да е някъде между 1.5 и 2 пъти спрямо първоначалния обем.

За тези които работят с машина. Прибавяме 2/3 от пълнозърнестото брашно, отгоре цялото бяло брашно и най-отгоре маяната закваска (да не сложите първо маята, че отиде и се не виде после). Пускаме програмата за месене и втасване и следим тестото. При необходимост със супена лъжица добавяме от пълнозърнесотото брашно докато се получи меко (пак да повтаря не кашкаво) тесто. Като го докараме тестото (нали знаете принципа на лизането под бъркалката, това ви е критерия) оставяме програмата да си меси там по предвиденото време и после естетвено да втаса. Тука гледаме пак така температурата, не трябва да е много ниска. Ако падне прекъсвате програмата за месене и втасване и пускате тая за печене за една - две минуги и оставяте тестото вътре да продължи да втасва.

5. След първото втасване (повтарям много време втасва това тесто) следва второто замесване. В общи линии дето викат бабите задачата тука е да му изкараме въздуха. Сега ... при месенето на ръка вече миксер няма да ни свърши работа. Ръсим малко брашно на масата вадим тестото и го замесване около 5 - 10 минути.

За машината тя ситуацията е ясна. При необходимост поразкъсване тестото и пускаме този път програмата само за месене (те са две програми да знаете, едната е само за месене, а другата е за месене и втасване).

6. И отново тестото ще втасва. Пак така на топло и пак така да бухне демек да порасне с още половината (най-много два пъти) спрямо това, което е било в началото.

А в машината. Еми там като го омесим (на мен понякога ми се е налагало да пускам два и три пъти програмата само за месене) спираме програмата само за месене, пускаме програмата само за печене за 1-2 минути да подгреем контейнера и оставяме тестото да втасва. Ама и дебнем де ако спадне температурата вече си знаем урока.

Така тестото ще втасва втори път. Не съм забелязал колко време. То при мен времето за втасване винаги ми е различно, така че ми е трудно да определя неговата продължителност.

7. След второто втасване дойде време за печенето. Печем на около 200 градуса приблизително за около 40 минути.

В машината. Първо настройваме програмата за печене на 30 минути при средна коричка. Печеме нали и чак след това ако е необходимо пускаме за още 10 минути НО при тъмна кора.

Ами в общи линии това е цялата галимация при този хляб. Да повторя хлябът е по тежък от нормалния бял хляб. Някъде по скоро е малко по-плътен от типовия хляб.

Нека споделя и няколко мои лични експерименти в няколко варианта.

ВАРИАНТ 1: Добавете ябълки - към тази рецепта бих добавил 200 гр. обелени и нарязани на четвъртинки ябълки. Ама преди да ги добавя първо ги слагама в кипнала вода и ги варя в нея около 10-на минути. Изваждам ги с решитката и ги пасирам при необходимост. Внимавайте да не ги варите много и да се разварят. При този вариант използвам водата, в която са се варили ябълките. Изчакам я да се охлади (до около 40 градуса) и забърквам с нея ръжената каша. И после към кашата прибавям нали пак така меда, олиото, солта и този път и пюрираните ябълки И ВНИМАНИЕ много по малко вода от стандартната рецепта, защото ябълките са воднисти и продължавам по останалия ред. Ябълките определено "омекотяват" хлябът. Не се притеснявайте нито ще му придадат някакъв допълнителен аромат, нито пък ще променят осоено вкусът му. По скоро ще променят консистенцията на хлябът.

ВАРИАНТ 2: Добавете моркови - към тази рецепта бих добавил около 250 гр. моркови, които предварително съм нарязал, сварил и пюрирал. Процедирайте както при предходния вариант.

ВАРИАНТ 3: Спокойно добавете и любимите ви подправки от вида на кимион, смлян чесън балканска чубрица или любимите ви семена. За тях няма какво да обяснявам знаете как сте ги използвали до сега, използвайте ги и тук по същия начин.

Свободата на избор тук е неограничена. Например на снимката горе хлябът освен, че е ръжено-пълнозърнест е и със царевично брашно, мед, кисело мляко, овесени и слънчожледови семки, копър и други подправки.

Ето този например е с ръжено - пълнозърнесто брашно с добавка на царевично брашно, с ябълка, морков, картоф, шарена сол и босилек:

Ще си позволя да разкажа за допълнително за този хляб:

- вода в която са варени ябълката, моркова и картофа (около 250 - 300 ml);
- царевично брашно - 150 гр;
- пълнозърнесто брашно - 500 гр;
- 2 супени лъжици олио;
- 1-2 супени лъжици шарена сол;
- 1 супена лъжица босилек

Мисля, че няма нужда да напомням че последните две съставки ще са в количество, съобразени с вашия вкус

- средно голями ябълка, морков и картоф

1. Средно голями ябълка, морков и картоф ги обелвате, нарязвате на парчета и сварявате до пълно омекване. Вода сипвате 1 пръст над тях.

2. Изваждате ги с решетката и ги пасирате, а водата в която са се варили охлаждате до телесна температура. В тази вода натрошвате маята (този на снимката съм го правил със суха мая, та направо я изсипах в топлата вода), добавяте една чаена лъжица захар и брашно за да забъркате гъста боза.

3. Като се активира маята, изсипвате първо пасираните ябълка, картофа и моркова, 150 гр. царевично брашно и две супени лъжици олио и разбърквате хубаво да стане еднородна смес.

4. Добавяте пълнозърнестото брашно (аз работех с тип "Фитнес" на фирма Арчар, в което има и ръжено брашно). Отгоре върху него шарената сол и босилека и замесвате меко тесто. Малко лепкано е накрая, но това е характерно за този вид хлябове.

5. Втасвате само един път до удвояване обема на тестото и печете.

Този хляб има изключиелно мек вкус.

Ако и вие имате свои впечатления ще се радвам да ги споделите.

Приятен апетит.

Хайджийски рогове.

Станал дядо хаджи рано сабалем къде осем и половина, девет (Лондонско време – инак той си живее в София де). Та докато си изпие кафето умувал какво да сготви днес на децата и внучката, че било събота, та му било негов ред. Умувал той умувал и накрая се сетил – що да не направя аз рогчетата на Пита (щото веднъж правил един италиански хляб на Пина ама то това друга приказка).

Само, че дядо хаджия така с маненки работи се не занимава пък и по рецепти много го не бива да майстори та се почесал почесал по главата, па после погледнал така малко надясно, па а на ляво и се замислил. “Мдааа ... това нали рогчета нящо ми не връзва мерака. Ама па и рога не върви. Ми да взема тогава да направя аз едни хаджийски рогове – туй май най се връзва”.

Тъй като обаче мома Пина била капацитет в хлебарството, за всеки случай дядо хаджия метнал така едно око на рецептата и ... почнал. Грабнал една паница натрошил вътре маята, сипнал и малко захар, па, а така хладка водичка и за всеки случай и малко брашънце (това с брашното просто си му е останало като навик, инак другите моми от село не тургали брашно). Забъркал така една кашичка кат боза, па увил паницата с една чиста хавлия да си хортува маята нали.

После взел една голяма купа и турил вътре маста, чукнал три яйца добавил малко олио, и понеже от скоро станал член на един хоби клуб грабнал миксера и на бавни обороти разбъркал тия неща у купата. През туй време по телевизията пуснали песен “Заблеяло ми агънце” на Борис Машалов и дядо рекъл да припява така. Обачеее като почнал нали да пеее и тамън се разпял на ония текст дето се пее “...като му агне заблеяааааа, цяло му стадо разблеяаааааааааа” и маята се изплашила нали та подскокнала от паницата да бяга, а внучката през това време плахо надникнала зад вратата да види какво става.

“Дядо кво паиш ?” (тя внучката малка и още не можела да казва “р”). Дядо е станал рано и рогове замесил за може малкото внуче за папка, да папка и да порастнеееее. Казал дядото, а внучката се опулила още повече. Искал малко да я докара като оная приказка дето навремето я разказвал в Израел ама нящо не го докарал добре. Ама както и да е де – да не се отклоняваме от темата сега.

Та значи като забъркал маста, олиото и яйцата в оная голямата купа, турил дядото и маята при тях, та пак така на бавен ход с миксера да ги поопознае нали. Като се пообъркали така сипнал отгоре брашно (да ги покрие), па турил и малко сол и пак така с миксера дока се получила една по гъста каша. После се сетил, че той миксера си имал едни специални бъркалки за тесто – та турил и тях и продължил да бърка като притурял от време на време брашно (дядото много не обича да меси на ръка – по принцип меси в хлебопекарната, ама тоя път тя била на квалификация в чужбина – демек в съседната стая). И така нали добавял брашно, па бъркал, па пак брашно, па бъркал дока тестото почнало да се отделя от купата.

Сетне притурил още малко брашно отстрани та поомесил малко с ръце (оти да не кажат нали после ама ти кво си месил бе, тя машината го е месила). Пипнал си така мекото на ухото па пипнал тестото, после за всеки случай пипнал мекото на ухото на внучката па пак тестото и решил че оно е готово и му метнал една кърпа отгоре да си почине малко.

И понеже хаджийските рогове нямали нищо общо с рогчетата на Пина (те само са далечни роднини по майчина линия – ъъъъъ ... как беше там бабата нали на девера водила брат на свакото, а пък жената на свакото се падала майка на третия братовчед – нещо такова им била роднинската връзка нали). Та значи тия хаджийски рогове нали били по различни. Като си починало тестото приготвил си дедо една тава, метнал отгоре една хартия за печене и погледнал към купата с тестото. “Я да види дядо какво прави неговата душичкааааа. Пу пу пу ух на дядо пухчето тоооо.” – възклицавал дядото, а внучката и тя завряла нослето в купата да види това пък сега какво е.

Ръснал дядото малко брашънце на масата, па грабнал едно парче тесто, па а на масата от тук от там поприплескал го малко докато то станало на нещо като средно не много дебела кора за баница. Даже докато търсел нещо за всеки случай и внучката му пляснала така отгоре една две ръчички. И тук иде изненадатаааааа – какво мислите турил вътре дядото. Сирене ? – нееееее. “Кашкавал ?” – нееее. Ма не се мъчете бе – нал ви рекох, че това не са рогчетата на Пина а тяхна модификация.

Та значи турил дядо едни кренвиршчета нарязани на лентички, после добавил сварено яйчице и то нарязано така нали, па добавил едно стръкче от пресен лук (само зелената част), айде рекъл си той и малко лютеничка така, па после се зачудил турил ли той сол в тестото или не и затова я ... и малко шаренка сол нали, па за всеки случай ръснал и розмарин и рекъл а стига толкова.

Та увил това всичкото така на едно руло нали и аре в тавичката с хартията дето е да мирува там и захванал другото. Следващото парче тесто обаче внучката го “оплескала” по добре (какво да се прави нали е дядовата отмяна). Та така поред на номерата – 5 бройки. Тук е мястото да отбележим, че у дядови един това не яде, па друг онова не яде, та дядото правил разни ми ти комбинации нали. Та както и да е де, като ги оформил ги оставил в тавата така на ачик и метнал една кърпа. Тук внучката на свой ред ги погледнала па попитала “Нани ?”. Да дядовото нанат, нека се нанат, па после дядо ще ги метне у печката.

Та като се понаспаха така къде 40 минути дядото ги намазал отгоре с едно яйце (разбито с малко вода) ръснал тук таме настърган кашкавал и айде у горещата фурна да се печат. Тука по едно време се появила баба хаджийка (те у дядови правят ремонт та тя била в съседната стая да поразчисти малко) и надникнала в печката. “Ууууууу мъжо какви са тия тюфлеци беее”. А дядото я погледнал дяволито “Мълчи ся да ги не изплашим, после ще видим какво ще излезе”.

Та така като се поизпекли, извадил ги дядото от печката метнал им една кърпа отгоре и после ... три часа (за три дни не останаха) яли и се веселили. Ето ги готови:

Приятен апетит.