Голяма част от тези материали са публикувани в разширен вариант в личната ми страница:

http://www.poptolev.eu

сряда, 13 януари 2010 г.

Как се прави италиански хляб ?

Днес дядо ви хаджия беше ерген. Значи бабата, барбар с внучката и щерката отидоа на гости при тъстовете. На тръгване бабата естествено ме изгледа страховито и така някак си с един предупредителен поглед нали и рече та отсече “И да седиш мирно, утре да не заваря кухнята пак цялата в брашно като мелница, че тоя път не отговарям.” Аз от своя страна естествено направих най-милата и усмихната физиономия и отговорих нещо от сорта “Аааа зайче, няма бе – днес ще мързелувам цял ден” (ама още дока ги редях тия бисери съпружески вече замислях поредния експеримент).

Та предвидливо изчаках така да мине индикиено време, па после ракиеното време, сетне уискиното време и по некое време посред нощите още преди да са пропели първи петли запретнах ръкави и си рекох “Я да видим тая италианската ще ли ми се опъне или нема.” И се започна …

Първо  аз понеже се едно вчера съм доведен в къщи и никога не знам кое къде се намира (баба хаджийка твърди, че това се отнасяло за повечето мъже) се разтършувах да си намеря подходящите там продукти, съдове и тем ми ти подобни. Хванах къде половин пакетче жива мая, натроших я в една порцеланова паница, турих и малко захар и брашно залях я с топла вода и я забъркахя на каша та я оставих настрани за около 10-15 минути да си се разберат помежду си продуктите какво ще правят.

После намерих една голяма пластмасова купа и сипах вътре една част от брашното, за да покрия дъното  поръсих  го с една чаена лъжичка сол и ги разбърках. Хвърлих един поглед на купата с маята и като видях, че ония там вътре са се разбунтували та чак са се надигнали, хванах и я изсипах при брашното в купата. Долях си останалата топла вода (общо една кофичка от кисело мляко) и като хванах миксера, та а на лево а на десно, а у средата и забърках една каша.

След като забърках кашата (щото мен ме бива само каши да забърквам) хванах плика с брашно и почвах да добавям още към кашата за да я направя нещо средно между каша и тесто (по гъсто от кексовото). И така бъркам (с миксера де на най слабите обороти) и добавям, добавям и бъркам и за да му придам весело настроение на тестото му припявам  една стара макенодска песен:

Залюбил дедо хаджия варненска мома Пина,
не било мома Пина ми най –било нейните хлябове
Нейнте хлябове бабо льо, нейните рецепти,
Нейните рецепти бабо льо, нейните йощ майстории.

Припев:

Де гиди дедо хаджия,
де гиди луди гидия,
какви на стари години ги правиш,
какви ги правиш йощ майсториш

Припева да знаете се пее по два пъти. А мома Пина е една мома форумджийка от един световно известен вече форум, дето е написала най-различни рецепти за много работи, включително и за тоя хляб, за който ви разправям сега. Между другото аз тая песен не смея много да я пея пред бабата (впрочем аз май много не смея да пея пред нея, ама то това си е друга тема).

Сега дали от граченето ( ъъъ … пардон от припяването) или от работата миксера, тестото стана с една страхотна консистенция нищо, че беше едно такова соникакво ни тесто ни каша. Като почна нали да ми се навива на бъркалките викам айде стига толкова и взех едно домакинско полиетиленово фолио, хубаво опаковах отгоре купата, метнах и една хавлия за всеки случай и оставих “тестото” да поспи така около час, че да порасне повече. Ето го тестото след омесване:




По оригиналната рецепта като втаса първия път тестото се изсипва върху масата, която предварително е посипана с много брашно. Това се прави само с цел да се оформи хляба, после той се слага в тясна и висока форма пак да втаса и след това да се изпече в нея.

Аз обаче съм типичен мързел, пък и се сетих за приказките на жена ми за мелницата и кухнята и реших да изпробвам друг начин. Намерих формата за кекс на жена ми, “опаковах” я отвътре с хартия за печене, намазах хартията с олио ето така:




и изсипах тестото във формата ето така:



После според височайшите указания на мома Пина отново покрих формата с фолио, увих я в една хавлиена кърпа и оставих тестото да втаса още малко време, колкото да изпия една фанта портокал и да изпуша къде 4 -5 цигари (демек 30 - 40 минути). Когато изсипах тестото във формата, то заемаше някъде около една четвърт от височината, след като втаса втори път беше стигнало малко под ръба.

Фурната беше предварително загратя на 150 градуса и кексовата форма пренесена много внимателно в нея. Много е важно значи как се отнасяте с тестото нали. Аз например го пренесох с типична балетка стъпка (нарича се хипопотам ходи на пръсти) като даже балансирах с въртеливи движения на задника нали за да елиминирам сътресенията от възедричкото ми тяло и баейки му между другото нещо от сорта “Пу пу пу какво си ми пухкавичко” – нали да не го изплаша демек. Та така с тия ефирни движения тип ала Мая Плисецкая га играе умиращия лебед успях тоя път да пренеса тестото без да го уплаша и без то да разбере какво става. Много внимателно затворих фурната и го оставих там да се пече около 40 – 50 минути.

А да … по спомени от семейни влюбени разговори с жена ми се сетих, че фурната ми е включена само отдолу, оти ако е и отгоре нали оная хала (фурната де) нещо си нали го грабвала и не ставало. Та затова против уроки първо включвайте фурната отначало само отдолу, след това погледнете назад през лявото рамо дигнете си десния крак и изречете следното заклинание “Върви си хало у вас, че да ми се изпече хляба” (това последното предписание не е задължително  - щото аз като си дигна нали единия крак трудно пазя равновесие, а даже един път обърках заклинанието та рекох “Върви си жено у вас, че да ми се изпече хляба” та после ме гледаха малко по особенно цял ден – ама това пак е друга тема).

Някъде около пет – десет минути преди да извадя хляба пускам фурната и отгоре (пак на същата температура) че да му придаде малко тен отгоре. Обаче тен не хвана и го извадих от фурната та да го не мъча повече.Така изглежда готовия хляб:






Снимките, които ви предоставям са правени през май 2008 година с GSM апарат и затова не са много качествени. На външен вид хляба ми е по различен от представените от други форумджии защото моят не е овалян в брашно при оформянето. На вкус е нещо страхотно, ама нямам представа с какво да го сравнявам. Не знам само дали да не го припичам повече независимо че си е добре изпечен, но няма кой знае каква дебела коричка (може би защото не е овалян с брашно).

Ами това е от мен. До следващите приключения, ако жена ми вече ме остави сам в къщи де. Приятен апетит.


P.S.: Оригиналната рецепта и сериозни коментари за приготвянето му може да видите в този форум и тази тема.

1 коментар:

  1. Разказ ли е? Рецепта ли е? Преживяване ли е?
    Хаджи Поптолев от Лили Пенева знам, че сте голям счетоводител, но явно сте и много добър кулинар.

    Йордан Йорданов (Фейс Бук)

    ОтговорИзтриване