Голяма част от тези материали са публикувани в разширен вариант в личната ми страница:

http://www.poptolev.eu

сряда, 13 януари 2010 г.

Хайджийски рогове.


Станал дядо хаджи рано сабалем къде осем и половина, девет (Лондонско време – инак той си живее в София де). Та докато си изпие кафето умувал какво да сготви днес на децата и внучката, че било събота, та му било негов ред. Умувал той умувал и накрая се сетил – що да не направя аз рогчетата на Пита (щото веднъж правил един италиански хляб на Пина ама то това друга приказка).

Само, че дядо хаджия така с маненки работи се не занимава пък и по рецепти много го не бива да майстори та се почесал почесал по главата, па после погледнал така малко надясно, па а на ляво и се замислил. “Мдааа ... това нали рогчета нящо ми не връзва мерака. Ама па и рога не върви. Ми да взема тогава да направя аз едни хаджийски рогове – туй май най се връзва”.

Тъй като обаче мома Пина била капацитет в хлебарството, за всеки случай дядо хаджия метнал така едно око на рецептата и ... почнал. Грабнал една паница натрошил вътре маята, сипнал и малко захар, па, а така хладка водичка и за всеки случай и малко брашънце (това с брашното просто си му е останало като навик, инак другите моми от село не тургали брашно). Забъркал така една кашичка кат боза, па увил паницата с една чиста хавлия да си хортува маята нали.

После взел една голяма купа и турил вътре маста, чукнал три яйца добавил малко олио, и понеже от скоро станал член на един хоби клуб грабнал миксера и на бавни обороти разбъркал тия неща у купата. През туй време по телевизията пуснали песен “Заблеяло ми агънце” на Борис Машалов и дядо рекъл да припява така. Обачеее като почнал нали да пеее и тамън се разпял на ония текст дето се пее “...като му агне заблеяааааа, цяло му стадо разблеяаааааааааа” и маята се изплашила нали та подскокнала от паницата да бяга, а внучката през това време плахо надникнала зад вратата да види какво става.

“Дядо кво паиш ?” (тя внучката малка и още не можела да казва “р”). Дядо е станал рано и рогове замесил за може малкото внуче за папка, да папка и да порастнеееее. Казал дядото, а внучката се опулила още повече. Искал малко да я докара като оная приказка дето навремето я разказвал в Израел ама нящо не го докарал добре. Ама както и да е де – да не се отклоняваме от темата сега.

Та значи като забъркал маста, олиото и яйцата в оная голямата купа, турил дядото и маята при тях, та пак така на бавен ход с миксера да ги поопознае нали. Като се пообъркали така сипнал отгоре брашно (да ги покрие), па турил и малко сол и пак така с миксера дока се получила една по гъста каша. После се сетил, че той миксера си имал едни специални бъркалки за тесто – та турил и тях и продължил да бърка като притурял от време на време брашно (дядото много не обича да меси на ръка – по принцип меси в хлебопекарната, ама тоя път тя била на квалификация в чужбина – демек в съседната стая). И така нали добавял брашно, па бъркал, па пак брашно, па бъркал дока тестото почнало да се отделя от купата.

Сетне притурил още малко брашно отстрани та поомесил малко с ръце (оти да не кажат нали после ама ти кво си месил бе, тя машината го е месила). Пипнал си така мекото на ухото па пипнал тестото, после за всеки случай пипнал мекото на ухото на внучката па пак тестото и решил че оно е готово и му метнал една кърпа отгоре да си почине малко.

И понеже хаджийските рогове нямали нищо общо с рогчетата на Пина (те само са далечни роднини по майчина линия – ъъъъъ ... как беше там бабата нали на девера водила брат на свакото, а пък жената на свакото се падала майка на третия братовчед – нещо такова им била роднинската връзка нали). Та значи тия хаджийски рогове нали били по различни. Като си починало тестото приготвил си дедо една тава, метнал отгоре една хартия за печене и погледнал към купата с тестото. “Я да види дядо какво прави неговата душичкааааа. Пу пу пу ух на дядо пухчето тоооо.” – възклицавал дядото, а внучката и тя завряла нослето в купата да види това пък сега какво е.

Ръснал дядото малко брашънце на масата, па грабнал едно парче тесто, па а на масата от тук от там поприплескал го малко докато то станало на нещо като средно не много дебела кора за баница. Даже докато търсел нещо за всеки случай и внучката му пляснала така отгоре една две ръчички. И тук иде изненадатаааааа – какво мислите турил вътре дядото. Сирене ? – нееееее. “Кашкавал ?” – нееее. Ма не се мъчете бе – нал ви рекох, че това не са рогчетата на Пина а тяхна модификация.

Та значи турил дядо едни кренвиршчета нарязани на лентички, после добавил сварено яйчице и то нарязано така нали, па добавил едно стръкче от пресен лук (само зелената част), айде рекъл си той и малко лютеничка така, па после се зачудил турил ли той сол в тестото или не и затова я ... и малко шаренка сол нали, па за всеки случай ръснал и розмарин и рекъл а стига толкова.

Та увил това всичкото така на едно руло нали и аре в тавичката с хартията дето е да мирува там и захванал другото. Следващото парче тесто обаче внучката го “оплескала” по добре (какво да се прави нали е дядовата отмяна). Та така поред на номерата – 5 бройки. Тук е мястото да отбележим, че у дядови един това не яде, па друг онова не яде, та дядото правил разни ми ти комбинации нали. Та както и да е де, като ги оформил ги оставил в тавата така на ачик и метнал една кърпа. Тук внучката на свой ред ги погледнала па попитала “Нани ?”. Да дядовото нанат, нека се нанат, па после дядо ще ги метне у печката.

Та като се понаспаха така къде 40 минути дядото ги намазал отгоре с едно яйце (разбито с малко вода) ръснал тук таме настърган кашкавал и айде у горещата фурна да се печат. Тука по едно време се появила баба хаджийка (те у дядови правят ремонт та тя била в съседната стая да поразчисти малко) и надникнала в печката. “Ууууууу мъжо какви са тия тюфлеци беее”. А дядото я погледнал дяволито “Мълчи ся да ги не изплашим, после ще видим какво ще излезе”.

Та така като се поизпекли, извадил ги дядото от печката метнал им една кърпа отгоре и после ... три часа (за три дни не останаха) яли и се веселили. Ето ги готови:





Приятен апетит.

Няма коментари:

Публикуване на коментар