Голяма част от тези материали са публикувани в разширен вариант в личната ми страница:

http://www.poptolev.eu

неделя, 20 февруари 2011 г.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БЛОГА !

Скъпи приятели,

от 01. 03. 2011 година този блог ше бъде закрит или поне няма да се поддържа.

Възнамерявам да продължа да поддържам само личната си интернет страница, където ще ме намерите.

Личната ми интернет страница може да намерите на адрес: http://www.poptolev.eu

Благодаря Ви, че бяхме заедно, надявам се да бъдем пак заедно в личната ми интернет страница.






вторник, 20 юли 2010 г.

ГОДЕЖНА ПИЦА НА ВЛЮБЕНИЯ ВЪЛК

                                           


ГОДЕЖНА ПИЦА НА ВЛЮБЕНИЯ ВЪЛК



Мдаааа, годините си отлитааааат и да ви кажа даже понякога не го и забелязваме. Като, че ли вчера беше, когато на този ден отидохме в Радомир половината рода за да си взема моето момиче и да заживеем заедно. От тогава минаха 24 години, но аз продължавам всяка сутрин като се събудя първо да видя нейните очи, да се усмихна и да кажа "Добро утро Зайо !".

Та послучай днешния ни празник си викам я да взема аз да експериментирам и да олицетворя моята обич в някакво кулинарно произшедствие.

Всъщност да не очаквате рецептата да е нещо ново. Няма такова нещо. От мен запомнете в днешно време в кулинарното изкуство имаме само компилация, компилация и пак компилация.

Та за днешната компилация ще ви трябват:

- 500 грама кайма смес;
- средата на 2 филии сух хляб;
- 2 препълнени супени лъжици кисело мляко;
- 1 яйце;
- 1 ч.л смлян кимион;
- малко над половин връзка пресен копър или 1 1/2 супена лъжица сух;
- 1ч.л. бял пипер
- 2 или 3 скилидки чесън;
- 1 средна глава лук.

Та значи средата на двете филии сух хляб я наронвате в киселото мляко и яйцето, хубаво разбърквате всичко това с вилиа докато придобие вид на хомогенна смес и го оставяте да престои около 15-на минути. Добавяте саймата, и останалите продуки и я омесвате хубаво. До тук нищо ново нали. Новото е сега. Взимате пасатора и всичко това го правите буквално на пастет. Като направите "пастета" го оставяте в хладилника да престои около час.

После взимате една средно голяма тава. Постилате я с намаслена хартия за печене и отгоре хубаво оформяте блата за пицата с каймата дето я приготвихме по горния начин. Слагате тавата във фурната и го запичате до пълна готовност.

След това почваме да редим пицата. А за тази процедура няма канони и правила. Пълна импровизаия до дупка дето се вика. Аз например наредих първо резени домати, после метнах един пресен колбас нарязан на кръгове, един ред нарязани на ленти печени червени пиперки, отгоре наредих картофени "шницелчета", после още един кръг от нарязаните на ленти печени червени пиперки върху тях кръгове сварени яйца. Това отива обратно във фурната да се позапече само отгоре на 250 градуса за около 5-6 минути. После мятам отгоре настъргания кашкавал и го запичам и него.

Картофените "шницелчета" не са нищо друго освен пасирани сварени картофи с копър, чесън, сол и бял пипер. После ги правите на топчета, приплесквате ги и аре върху пицата (може да си ги изпечете и отделно де с кашкавал отгоре).

Пицата ви предлагам да я поднесете с един сос, който е приготвен от 2 средно голями сварени моркова, един седно голям сварен картоф, 3 триъгълничета топено сирене, 3 препълнени супени лъжици лютеница, чесън, копър и сол. Това всичкото нали под пасатора и готово.

Приятен апетит !

                       

неделя, 6 юни 2010 г.

СТАРИТЕ СНИМКИ

                              


СТАРИТЕ СНИМКИ



Това са баба и дядо. Дори не съм се сетил да питам мама, кога е правена тази снимка.

Баба ми е починала, когато съм бил на месец и нещо и ме е виждала само на снимка от моето кръщене.

Винаги когато ходя при майка ми на гости и я погледна снимката винаги усещам някаква топлина, спокойствие и ... може би някаква носталгия. Необяснима носталгия (пък дори и майка ми май не е била родена тогава, когато е правена снимката).

Дали няма някаква нишка, която ни свързва с живота и миналото на нашите предци ?

събота, 13 февруари 2010 г.

ЕДНА УСМИВКА ОТ МЕН ЗА ТЕБ

            


ЕДНА УСМИВКА ОТ МЕН ЗА ТЕБ


Усмивката е от Жасмин (моята внучка).



   

сряда, 10 февруари 2010 г.

"СЛАДКО" ОТ ФУРМИ



"СЛАДКО" ОТ ФУРМИ



Сега ... дали това е сладко в истинския смисъл на думата няма да споря. Не му измислих друго име, така че така ще го наричаме в тази публикация.

Трябват ни около килограм фурми., които заливаме с вряла вода, захлупванем ги и ги оставям около 10-15 минути. Така те омекват малко и люспите почти се отделят. След това обелваме люспите, обезкостяваме ги и ги нарязваме наситно. Доста лепкава работа е предупреждавам, ама то всъщност това му е само дерта.

Нарязаните на ситно фурми заливаме с вода толкова, колкото да ги покрие и ти пращаме на котлона да се варят, докато изври водата. После може да ги намачкате с вилица или пък да ги пасирате с пасатор.

Ами това е...  Фурмите са достатъчно сладки за да им добавяте захар.

Сега естествено да обсъдим различните варианти:

- това което виждате на снимката е със сусамов тахан и глюкоза - малко ми бяха фурмите и реших да увелича обема на сладкото.

- вие естествено може да добавите да кажем я лимон, я канела, я карамфил, я кардамон (бе това дето ви хареса нали) за подобряване на вкуса.

Приятен апетит !



             

РОДОПСКИ ПАТАТНИК



РОДОПСКИ ПАТАТНИК



Има няколко варианта да си направите родопския пататник. Някои даже го правят с кори за баница, но това по-скоро е родопски клин, а не пататник. Аз ще ви разкажа за варианта, който съм видял от една баба от едно смолянско село.

Нужните продукти:

- килограм картофи;
- едно яйце;
- джоджен (или друга подправка по ваш вкус);
- сол на вкус

После ще развием и различни варианти.

Картофите ги настъргаваме на средно ренде. Поизцеждаме ги леко от водата и омесваме с едно яйце, подправката и солта.

Навремето бабата си имаше нещо като сач и "наплескваше" хубаво тази смес върху намасления сач и слагаше на огнишето да се изпече. После успяваше "да го приплъзне" върху една голяма чиния и да го обърне отново върху сача за да се изпече и от дргата страна. Ние обаче имаме си сач, ама си нямаме огнище, пък и печката ни пече и от долу и от горе, затова модернизирах малко изпичането.

И така ... върху една малка тавичка слагам хартия за печене и отговоре с "припляскване" успявям да разнеса сместта, така че хем да я уплътня хубаво, хем да я разнеса равномерно. Гоня дебелина около един пръст  (ако ме питате мен не го правете много дебел). Слагаме тавичката във фурната на най-долното ниво и изпичаме от долу. За съжаление аз готвя на око и никога не засичам време, но ако ви трябва критерий отгоре сместта хубаво е "изсъхнала". След това премесваме на по горно ниво и пускаме фурната отгоре и печем и отгоре. И в двята случая (отдолу и отгоре) печем на около 200 градуса.
И сега обещаните варианти:

- във варианта показан на снимката съм добавил сирене и праз лук, а когато тръгнах да го печа отгоре да наръсих настърган кашавал;

- в сместта може да добавите и домат и мляна червена чушка - и изобо нямате никакви проблеми да добавяте сухи продукти, които ще подобрят вкуса според вашите изисквания;

- картофите имат достатъчно нишисте и по време на пости може да пропуснете яйцето - ако искате да имате по-голяма сигурност добавете например нахутено брашно или пък смлян нахут от консерва.

Приятен апетит !




четвъртък, 4 февруари 2010 г.

ИДЕЯ ЗА КРЕМ-ЯХНИЯ

ИДЕЯ ЗА КРЕМ ЯХНИЯ



Този път няма да има рецепта, а ще говорим за идея. Иначе на снимката виждате телешка крем-яхния с боровинки.

Всъщност такава яхния естествено може да сготвите с всякакво месо, а защо пък не и без месо като го заместите да кажем с някакъв зеленчук.

И така на вас оставам да прецените, как ще приготвите месото до пълна готовност. Ще го варите ли (както аз направих с телешкото), ще го печете или пържите - това няма никакво значение, стига да сте го приготвили според вашите вкусови предпочитания.

Отделно обаче сварете картофи, моркови и други подходящи за сезона зеленчуци (аз съм прибавял и тиквички и карфиол и зелени чушки и каквото имам естествено). Количеството и съотношението естествено пак зависят от вашите вкусови качества, но аз ви препоръчвам картофите и морковите да са водещи.

След като сварите зеленчуците ги пасирайте (не го правете обаче на бързи оброти, защото пюрето ще стане нещо подобно на желе или мека гума). Тъй като морковите в пасиран вид са трудно разтворими капнете няколко капки алкохол (аз работя с вино) и пак разбъркайте пюрето.

Към готовото пюре добавете настъргани пресни домати (ако пък нямате не повече от една две супени лъжици доматено пюре) и една или две чаени лъжици (с връх) захар. Хубаво разбъркваме да стане хомогенна смес.

Сега се връщаме в тенджерата. Нарязваме няколко глави лук. Желателно да е на едро - може на кръгове даже (в моето семейство имаме "противник" на лука и затова на снимката той не се вижда тъй като е нарязан на ситно). Малко олио се загрява и в него слагаме лука като го оставяме да се позапържи съвсем леко и веднага добавяме вода, колкото да го покрие и оставяме лука хубаво да се задуши (би било добре да добавим да кажем някаква зеленчукова подправка - например от тази на Маги или пък бульон). Като се задуши лука прибавяме при него вече приготвеното месото и дето викат бабите го оставяме колкото да го хване огъня демек с едно две завъртвания (разбирай разбърквания). Този етап е на бавен огън. Да не включите котлона на шест и да овъргаляте ситуацията. И въобще това ястие се готви на бавен огън.

Сега ... точно в тази фаза започва едно кършене на ръце, колко аджиба да е водата, че видите ли да не се разреди пюрето после и вместо на крем-яхния да го направим например на супа. Ама хич не му се притеснявайте, турете си ако искате и два литра вода никакъв проблем. Само, че като се свари лука и месото махате цялото количество вода. После с нея пък разреждате пюрето до необходимата гъстота и продължавате напред. А какво да правим с останалата вода ли ? Ама тя останалата вода всъщност се е превърнала в един лек бульон. А ... видяхте ли, сега ако трябва и да обяснявам за какво може да се използва този бульон ще трябва да открием друга тема.

Сега пък идва ред на пюрето. Ако е много гъсто взимаме от бульона в който са се задушвали лука и месото и леко разбъркваме и после пюрето отива в тенджерата. Веднага добавяме подправките (аз работя с босилек или мащерка, вие си сложене това което предпочитате). Пробваме на сол и оправяме и тази ситуация ао е необходимо и някъде така след 4-5 минути махаме от огъня.

Това ястие може да се приготви и като вариант за сос. Тогава в него няма месо, а лука се нарязва много на ситно. Ако имате останали от предходната вечеря например пържени кюфтета или пък да речем наденица на скара, а може би и сварени кренвирши - ето ви един вариант за обоготяване на асортимента.

Аз правя варианти, в които добавям боровинки или сухи сини сливи. Боровинките всяко лято жена ми ги измива порцира и слага в камерата на хладилника, защото у нас са на почит и се им намираме някакво приложение. До скоро бяха хит в разните сладкиши, ама от година две насам им намерих приложение и в ястията.

Независимо, че ползваме пюре от картофи и моркови няма проблем в ястието да прибави сварени едро нарязани такива. Ако си падате пък към по екзотичните ястия, направете пюрето изцяло от моркови и червено цвекло (тук съотношението е 3:1 в полза на морковите). Ейййй ... ама ако знаете как вървят сварени яйца разполовени на две и залети със сос от моркови и цвекло ... идея си нямате. Ама знаете ли, ако пък смело сложете и една лъжица горчица какъв вкус се получава.

Ето ви един друг вариант:

 

Това е пилешкия вариант. Този е с гъби. Между другото понеже част от картофите по желание на децата трябваше да ги оставя в манджата, този път в пасирането превес имаха морковите и добавих топено сирене (5 триъгълничета). Този сос наистина е неуписуем и ви го препоръчвам.


Приятен апетит !